Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Разбира се. — Мъжът дори не си направи труда да вдигне поглед от чинията.
Щом излезе навън, Джонатан вдигна яката си, за да се предпази от снега и забърза към аптеката малко по-надолу по улицата. Мигащият зелен кръст над входа й беше често срещана гледка. По пътя от апартамента му в Женева до трамвайната спирка — разстояние от пет пресечки — минаваше най-малко покрай четири аптеки.
Влезе вътре и се запъти направо към касата. Без да се колебае, подаде международната си лекарска карта на гишето и поиска десет капсули Триазолам от 500 милиграма, по-известен с търговското си наименование Халцион.
Съзнаваше, че го издирват в цялата страна, но прецени, че рискът да го открият не е чак толкова голям. Първо, Халцион беше често предписвано успокоително при лечение на безсъние. Рецепта за десет хапчета нямаше да събуди съмнение. Второ, аптеките в Швейцария, за разлика от тези в Щатите, бяха независими обекти, управлявани като семеен бизнес. Нямаше нито централизирана база данни, която да следи рецептите, нито компютърна система, която да свързва властите с фармацевтите и да публикува съобщения при издирване на хора. Ако полицията не се бе нагърбила да изпраща факсове или имейли с името и описанието му до всяка една аптека в страната, нямаше основание за тревога. Ала подобна възможност той отхвърли веднага, тъй като от инцидента в Ландкарт бе минало твърде кратко време, а подобни процедури, касаещи големи правителствени организации, протичаха мудно и тромаво.
Фармацевтът му подаде шишенцето с приспивателни. Джонатан излезе от аптеката и спря до един вход, където извади половината и грижливо ги сгъна в банкнота от десет франка. Стисна пакетчето в лявата си ръка и забърза обратно към ресторанта.
Всичко това му отне точно дванайсет минути.
— Още една? — попита Джонатан.
— Защо не? — отвърна мъжът и се усмихна на късмета си.
Джонатан поръча още една халба бира и шнапс за себе си.
— Наздраве — каза на немски той. Отпи от огненото питие, премлясна с устни и извади от джоба си писалка. — Бяхте много услужлив. Бихте ли ми казали името на началник „Личен състав“?
— При нас отделът се нарича „Човешки ресурси“. — Мъжът съобщи името и Джонатан се престори, че смята да го запише. Вместо това, нарочно изпусна писалката, така че да падне точно до краката на инженера. Както и очакваше, човекът стана и се наведе да я вдигне.
Щом главата му се скри под бара, Джонатан изсипа петте капсули Халцион в халбата му. Секунда по-късно мъжът се изправи с писалката в ръка. Джонатан вдигна чашата си:
— Danke.
Последва още една наздравица.
Десет минути по-късно халбата на брадатия беше суха като пустинята Гоби, а чинията — лъсната до блясък. Инженерът лакомо посегна към последното хлебче от панера и го погълна на две хапки. Джонатан започна да се тревожи, че огромното количество храна в стомаха му може да забави действието на лекарството.
Мъжът не спираше да говори за работата си, за износите до Африка и Близкия изток, за цялата документация, свързана с тях, за разрешителни и патенти. Джонатан крадешком погледна часовника си. Крайно време беше хапчетата да започнат да действат. Алкохолът засилваше ефекта на приспивателното. Два грама и половина от него щяха да съборят и слон. Зениците на събеседника му изглеждаха разширени, ала говорът му си беше съвсем наред. Погледна към огромния му корем — вътре спокойно можеше да се побере още толкова храна, колкото беше изял. Може би пет капсули нямаше да са достатъчни…
— Значи имате доста поръчки от Южна Африка? — обади се Джонатан, опитвайки се да поддържа разговора, за да попречи на мъжа да си тръгне.
— Те са… най-зле. Представа нямаш какво писане… пада.
— Сериозно? — Лекарството най-после започваше да действа.
— Ами… няма как… работа. Трябва да се… върши. — Клепачите му се притвориха и останаха така необичайно дълго време. После потръпна и се ококори. — Е, може пък… да ми станеш… колега. — Затвори отново очи и главата му се олюля. — Извинявай… Отивам до… тоалетната. После… обратно на работа. — Подпря се с две ръце на бара и се опита да се изправи. Едното му коляно се огъна. Джонатан го подпря, за да не падне.
— Полека, дай да ти помогна…
Хвана го внимателно подръка и го поведе към дъното на гостилницата и надолу по стълбите към тоалетната. Когато минута по-късно се появи отново, от джоба му стърчеше бяла служебна карта с надпис ЦИАД. Господин Валтер Келер щеше да си поспи няколко часа в най-отдалечената кабинка на мъжката тоалетна.