Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Всичко започна доста преди Ливан.
— Познавам те — неочаквано изрече Джонатан.
Хофман не каза нищо, ала бузите му внезапно се обагриха в руменина.
— Ти си Маккена — продължи Джонатан. — Военнослужещ от Кралската гвардия към мироподдържащите сили на ООН в Косово. Майор, ако не греша?
Хофман се изкиска. На лицето му се изписа изумление и той се приведе напред. Безупречният му немски се изпари и той заговори на чист британски английски.
— Много време ти отне, а, Джони? Точно така. Косово. Навечерието на Нова година, ако не се лъжа. Обърнахме по няколко питиета тогава. Аз, ти и Ема. Понаедрял съм малко през годините, но не е ли така с всички? Е, присъстващите правят изключение. Изглеждаш в страхотна форма, Джони, като се имат предвид обстоятелствата.
Това беше той. Маккена. Двайсетина кила по-тежък, с мустаци и пооредяла коса, но все пак той. Същият тик на окото. Същият вбесяващ навик да го нарича „Джони“.
Кръвта заблъска в главата на Джонатан, притискайки слепоочията му като в менгеме. Косово. Новогодишното празненство в британските казарми. Майор Джок Маккена, облечен в шотландска пола, с гайда в ръка, точно преди полунощ. Накрая си спомни и последната част — причината, поради която не успя да го разпознае веднага.
— Но ти си мъртъв. Загина при автомобилна катастрофа два дни преди да напуснем страната.
Хофман вдигна рамене.
— Както виждаш, не съм.
— Кой, по дяволите, си ти? — попита Джонатан.
— Този, който се налага да бъда.
Хофман скочи от стола си. Джонатан стисна дръжката на пистолета си, ала не успя да го измъкне навреме. Не притежаваше нужните рефлекси. Хофман с лекота го изби от ръката му. Между средния и безименния пръст на другата му ръка щръкна острието на къса кама. Замахна с нея към Джонатан и сряза ревера на сакото му, минавайки на косъм от шията му. Джонатан отскочи назад и се стовари върху някакъв стол.
— Твой ред е — каза Хофман и заобиколи бюрото. — Хайде. Викай. Искаш да дойде полицията? Добре. Нека дойдат. В кабинета ми е нахълтал убиец. Защитавам живота си.
Джонатан посегна към стола и го стисна пред себе си като щит срещу по-едрия от него мъж. Хофман се хвърли напред. Между пръстите му проблесна острието. Джонатан вдигна стола и отблъсна удара.
Погледна към писалището. В ъгъла стоеше кутията с клапани, която бе донесъл от първия етаж. Всеки от тях беше голям колкото водна чаша и тежеше около килограм. Пристъпи напред, блъсна Хофман и грабна един от клапаните.
Държеше стола само с една ръка и беше уязвим. Хофман веднага го усети, стисна единия крак на стола и го завъртя встрани, а с другата ръка замахна с ножа към Джонатан. Той не успя да отстъпи и този път острието проби сакото и поряза гърдите му. Вдигна клапана и го стовари върху Хофман с всичка сила. От веждата му рукна кръв. Хофман изрева, разтърси глава и отново се хвърли с цяло тяло напред като футболен нападател в атака.
Джонатан пусна клапана и стисна стола с две ръце. Хофман беше по-едрият от двамата и въпреки благото си изражение, се оказа изключително силен противник. Острието отново проблесна и Джонатан усети парене отстрани на врата си.
Тогава на вратата се почука.
— Всичко наред ли е, господин Хофман?
— Напълно — отвърна той с нелепо въодушевление.
Натисна стола напред. Лицето му беше яркочервено, а от челото му се лееше пот. Делеше ги по-малко от метър разстояние. Вдигна ръка, готов да замахне отново.
Джонатан рязко приклекна и изненадващо запрати стола наляво. Хофман загуби равновесие, залитна в същата посока и падна на колене. Джонатан се хвърли зад него, грабна още един клапан от кутията и го стовари в тила на Хофман. Той започна да се надига и Джонатан го удари повторно.
Мъжът се срути на пода по очи.
— Господин Хофман! — извика секретарката. Вече чукаше по вратата. — Моля ви! Какъв е този шум? Мога ли да вляза?
Джонатан отстъпи назад замаян и се подпря на бюрото. Видя отражението си в стъклената рамка на една от снимките на стената. Беше целият в кръв. Разрезът на шията му зееше на сантиметър от сънната артерия. Извади от джоба си кърпичка и я притисна към раната.
— Секунда — ухили се той уродливо, имитирайки веселия глас на Хофман.
Огледа се наоколо. Прозорецът зад бюрото се намираше на височина четири етажа. Този път нямаше улук, по който да слезе. Спусна се към вратата, сграбчи търкалящия се на пода пистолет и го напъха в колана си.