Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
47.
Чакай и наблюдавай.
Призрака следеше с поглед ресторанта от отсрещната страна на улицата. Стоеше до една вестникарска будка и убиваше времето, разлиствайки спортните страници на изложените вестници и списания. Продавачът го изгледа злобно и той си купи пакетче дъвки, вестник и кутия цигари, въпреки че не пушеше.
Мушна вестника под мишница и тръгна бавно по улицата. Чувстваше се изтощен след мъчителната нощ и дори краткото разстояние до края на пресечката изцеди и последните му сили. Постара се никой да не забележи това.
Носеше тренчкот с вдигната на врата яка, сив вълнен костюм, шит по поръчка в Неапол, и ръчно изработени обувки. Днес беше италиански бизнесмен. Вчера — швейцарски планинар. Предишния ден — немски турист. Не можеше да бъде единствено себе си, ала нямаше нищо против. Занимаваше се с това от двайсет години и осъзна, че колкото по-малко време прекарваше в собствената си компания, толкова по-добре се чувстваше.
Откри Рансъм на разсъмване. Тъкмо излизаше от паркинга на магазин за продажба на автомобили, където явно бе прекарал нощта. Американецът бе твърде недодялан в аматьорските си опити да разбере дали го следят. Когато трябваше да настъпи газта, той караше прекалено бавно. Редовно спираше, за да поглежда назад. Паркираше твърде близо до целта си. Ала всичките му усилия бяха напразни, тъй като всеки опит да се скрие се обезсмисляше от проследяващото устройство, монтирано в медальона около врата му.
Призрака нямаше нищо против да чака и наблюдава. Дебненето на жертвата беше негов специалитет. Успешната му кариера се градеше на предпазливостта му и умението му да планира. Никога не разчиташе на случайността. Винаги проучваше района на действие предварително, залагаше капана, после се снишаваше и дебнеше. Щом начертаеше план, никога не се отклоняваше от него.
Случаят „Ламерс“ беше образец за идеално планиране и изпълнение. Блиц — не толкова, заради оскъдното време за подготовка. Внезапната поява на Рансъм бе свидетелство за рисковете, присъщи на прибързаната работа.
Дори го сънува…
В съня му Рансъм убиваше него.
Призрака се опитваше да не бъде суеверен. В сънища вярваха индианците, които преди много години обработваха семейната плантация за кафе, а не образовани хора като него. И все пак…
Тогава забеляза Рансъм да излиза от ресторанта.
Видя как американецът пресече улицата и се смеси тълпата от работници до входната врата на фабриката.
Засега нямаше намерение да предприема нищо. Щеше да усети кога е дошъл подходящият момент.
А дотогава щеше просто да чака и наблюдава.
И да се моли.
48.
Джонатан изчака навалицата в края на обедната почивка. После се присъедини към група от десетина работници в сини униформени сака и заедно с тях мина покрай единствения пазач в автомобила с надпис „Секюритас“. Предварително махна вратовръзката си и вдигна яката на палтото си. Около врата му висеше откраднатата служебна карта, умишлено обърната със снимката към гърдите.
В сградата нямаше охрана, само електронна въртяща се врата, която регулираше потока от хора към фоайето. Прокара картата през процепа и влезе. Мъжете тръгваха в една посока, а жените в друга. Озова се в съблекалнята. На стената до него висеше часовник.
Нареди се на опашката заедно с всички, забил поглед в краката си, опитвайки се да остане незабелязан. Когато дойде неговият ред, взе една от перфокартите и се регистрира. Слава богу, не принадлежеше на никого от мъжете след него. До умивалника имаше шкаф, пълен с прясно изгладени работни сака. Избра едно в неговия размер и мина през летящата врата, водеща към фабриката.
Просторното помещение приличаше на закрит стадион с голи напречни алуминиеви греди под високия таван. Наоколо кипеше усилена дейност — подминаваха го работници, някои пеш, други на мотокари, трети управляваха електрически коли… На различни места в залата бяха наредени купчини инвентар, издигащи се на десетина метра от пода. Странно, но въпреки огромните размери на помещението, звукът се чуваше някак приглушено и придаваше на фабриката една особена, извънземна атмосфера.
Близо до Джонатан няколко редици херметизирани цистерни очакваха инспекция. Той ги заобиколи и продължи нататък. Когато забележеше нещо интересно, спипаше да си поговори с работниците. Повечето от тях бяха любезни и услужливи и той успя да разбере например, че херметизираните цистерни бяха всъщност смесители, произвеждани по поръчка за голяма швейцарска фармацевтична компания.