Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Правилата на измамата
Правилата на измамата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Правилата на измамата

Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:

Ден след трагичната смърт на съпругата му д-р Джонатан Рансъм получава писмо, адресирано до нея. Вътре той открива багажни квитанции и отива да прибере пратката за Ема, На малката швейцарска гара неочаквано го нападат двама полицаи, които се опитват да вземат чантата.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 164
Перейти на страницу:

„Прекалено дискретно, в това беше проблемът — отбеляза Джонатан. — Ако мой приятел е бил убит ден по-рано и съществува възможност аз да съм следващият в списъка, щях да стоваря цялата охранителна компания пред работното си място, разсъждаваше той. Дискретността щеше да е последната ми грижа“.

Тогава проумя защо…

Защото просто нямаше друг начин.

ЦИАД беше законна компания. Със стогодишна история. Годишен оборот от деветдесет милиона франка. Петстотин души работници. Ханс Хофман, Готфрид Блиц и Ева Крюгер бяха натрапници. Не бяха част от сърцевината на компанията. Истинската. Те съставляваха сенчестата й част — компания вътре в компанията. С нечие височайше съдействие се бяха намърдали в ЦИАД като кърлежи. Паразити, смучещи от кръвта на гостоприемния си домакин.

Но какво точно правеха всички те? И защо бяха избрали ЦИАД?

Сервираха супата му. Брадатият мъж до него му хвърли поглед и небрежно му пожела en guete7. Джонатан му благодари и се наведе над чинията си. Стараеше се да не изглежда прекалено нетърпелив. Изяде супата си и погледна към съседа си.

— Извинете — почтително попита той. — Знаете ли дали компанията наема нови работници?

Мъжът отговори със същия любезен тон:

— Винаги имат нужда от свежа работна ръка. Не съм сигурен единствено дали търсят човек за кабинета на директора.

— Идвам от погребение — прошепна Джонатан и извинително погледна тъмния си костюм. — Механик съм по професия. А вие?

— Електроинженер.

Човекът бе с по-добра квалификация, отколкото можеше да се предположи на пръв поглед. Електроинженерството беше само за отличници, за онези умници, които решаваха диференциални уравнения, без да им мигне окото.

— Мислех, че ЦИАД е в оръжейния бизнес.

— Да, но преди доста време. Сега изпълнява поръчки на клиенти.

— Имате ли нещо против да попитам върху какъв проект работите в момента?

— Съчетаване на различни датчици. Използва се в системите за навигация — обясни мъжът.

— Звучи ми като оръжеен проект.

— Не. Тези са за нуждите на авиацията.

Но системите за навигация не се ли използваха и при ракетните снаряди? Джонатан реши да не задава въпроса си на глас.

— Чудех се дали не познавате една жена на име Ева Крюгер.

— В кой отдел работи? — заинтересува се електроинженерът.

— Предполагам, че се занимава с продажби или проучване на пазара. Не е инженер. В това поне съм сигурен — медночервена коса и зелени очи. Много е привлекателна.

Мъжът поклати глава.

— Съжалявам.

— Работеше съвместно с Ханс Хофман — подсети го Джонатан.

— Него го знам. Отскоро е тук. Дойде от Германия с новите собственици. Занимава се със свой собствен проект. Разправят, че е нещо новаторско, някаква свръхмодерна технология. Казват, че си разбирал от работата. Кадърен човек, но не излиза много-много от кабинета си. Ако вашата позната работи с него, значи е наясно с въпросния проект. Нищо повече не знам. Колкото до мен, аз ръководя десетина идиоти. Повече от достатъчни са ми. Ако тази Крюгер се занимава с продажби и маркетинг, значи е в главната сграда. Потърсете я там.

Сервитьорката пристигна и постави на бара чиния с виенски шницел и пържени картофи. Инженерът подпъхна салфетка в яката на ризата си, поръча още една халба и се нахвърли върху обяда си.

Джонатан погледна крадешком към служебната му карта. Знаеше как може да я вземе, ала не беше сигурен дали му стиска да го направи. Замисли се за убиеца от предишната нощ и опряния в прозореца на колата пистолет. На човек като него нямаше да му мигне окото да направи това, което е нужно в ситуация като тази.

Инженерът отряза още едно парче телешко, набоде на вилицата няколко картофа и броколи и натъпка всичко в устата си.

— Имате ли нещо против да пазите мястото ми за няколко минути? — попита го Джонатан. Прозвуча доста по-уверено, отколкото очакваше. — Трябва да доплатя паркинга. Спрял съм зад ъгъла. Веднага се връщам.

вернуться

7

Добър апетит (швейцарски немски). — Б.пр.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)