Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Крайчек събираше сведения от информатори в Цюрих и все още очакваха доклада му.
Единствено Харденберг се намираше в задънена улица. За да открие Фолксвагена, успя да ограничи списъка до 18 654 собственици на микробуси от тази марка в цялата страна. Очакваше обаждания от компании за коли под наем и регионалните полицейски управления относно откраднати автомобили, отговарящи на описанието.
— Пробва ли в ИСВС? — попита Фон Даникен и приседна на ръба на бюрото му.
— Пуснах заявка за издирване. Бял фолксваген с швейцарски номера. Чакам резултатите.
— Започни от Германия.
— Така и направих. Пуснах търсене за Лайпциг като първоначална точка и след това за всички градове в радиус от петдесет километра. Все нещо ще излезе.
Каталогизирането на съдебни разпореждания и поддържане на база данни за лица, представляващи интерес за правителството беше само част от работата на информационната система за вътрешна сигурност. Тя беше свързана и със стотици хиляди камери за наблюдение на територията на Европа. Всеки ден, във всяка една минута, въпросните камери снимаха всички превозни средства и лица, преминаващи покрай тях. Регистрационните номера на всеки автомобил автоматично влизаха в системата и се проверяваха в базите данни на разузнавателните служби в над трийсет държави. Нещо като „криминален интернет“.
Всяка база данни проверяваше номерата, търсейки съвпадение с регистрирани откраднати или подозрителни автомобили в съответната държава. В цяла Европа непрекъснато се разпращаха предупреждения, че кола, открадната в Испания, е забелязана в Париж. Или за камион, използван при обир на бижутериен магазин в Ница и по-късно засечен в Рим. Полиция без полицаи, благодарение на която се извършваха хиляди арести годишно.
За жалост, процесът отнемаше твърде много време. При целия обем от снимки — милиони на брой всеки ден — поставянето на срок за очаквания резултат беше мисия невъзможна.
— Продължавай да действаш — насърчи го Фон Даникен. — Обади ми се веднага щом излезе нещо. Имаш номера ми.
Харденберг кимна и се залови за работа.
Доволен, че нещата започваха да се развиват в правилната посока, Фон Даникен взе асансьора до партера и напусна сградата. Качи се в колата си и пое към магистралата на път за Женева. Трябваше да побърза, ако възнамеряваше да пристигне в управлението на Световната здравна организация преди обяд.
46.
Хотел „Розли“ се намираше точно срещу входа на „Цуг Индустриал“. Малка семейна странноприемница в стар стил, с прилежаща към нея гостилница, облицована с борова ламперия, дървени подове и множество рога от алпийски козирог, закачени като трофеи по стените. По обяд в препълнения до пръсване салон за хранене беше топло и задушно.
Джонатан тръгна между масите, отбелязвайки изобилието от сини униформени сака с името на компанията, избродирано в готически шрифт над горния ляв джоб. Същото име, изписано в подобен стил, се виждаше и върху служебните карти около вратовете на почти всички посетители. ЦИАД. Явно гостилница „Розли“ се явяваше предпочитано място за хранене пред служебната закусвалня.
Няколко клиенти седяха на бара, отпиваха бира от големи халби и обядваха. Джонатан се настани на свободното място до едър брадат мъж, чиято привързаност към алкохола си личеше отдалече, съдейки по огромния корем и червения нос. Както повечето присъстващи, и той носеше бяла служебна карта, висяща на синя връвчица около врата. Джонатан имаше трийсет минути на разположение да се докопа до нея.
Намести се на стола и се загледа в менюто. Усещаше, че мъжът го наблюдава. В един от ъглите близо до тавана имаше телевизор, по който вървеше новинарска емисия без звук. Екранът се виждаше ясно в цялото помещение. Джонатан си поръча супа и бира и зачака подходящия момент.
Той пристигна в Цуг около единайсет сутринта, след като прекара нощта в колата на паркинга на фирмен магазин на „Мерцедес-Бенц“ в околностите на Берн. Почиваше за пръв път от трийсет и шест часа насам и въпреки че поспа по-дълго, отколкото възнамеряваше, започна новия ден поосвежен.
Прекара известно време в обикаляне около фабриката, първо с колата, после пеш. Очевидно очакваха посещението му. Хофман бе приел обаждането му присърце и Джонатан не се съмняваше в това, съдейки по паркираната пред входа на административната сграда кола с надпис „Секюритас“, известна охранителна фирма. Забеляза още един подобен автомобил, спрян на закътано място близо до входа на фабриката. Униформените служители, наети да охраняват обекта, стояха в автомобилите си и отдалече наблюдаваха влизащите в завода работници. Дискретно, почти незабележимо присъствие, целящо да не създава тревога или паника.