Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
стигнал до пазара. Но този ензим не само изключва въпросния ген, но и действа като супер
антиоксидант, обезоръжаващ свободните радикали. Тоест, може не просто да забави
химичните процеси на остаряването, но и да върне младостта.
_ философският камък?
_ Да. Ето че вече разбрахте.
_ \ действително сте успели да го постигнете?
- Да, с лабораторни животни. Взехме мишки на преклонна възраст и драстично ги
подмладихме.
- Колко драстично?
- По човешките стандарти мишките бяха на деветдесет години, а ние ги подмладихме до
четирийсет и пет.
- Искате да кажете, че сте върнали възрастта им наполовина?
- Съвсем точно. Мускулен тонус, структура на костите, енергичност, способност за
възпроизвеждане. Мишките останаха по-изненадани даже и от нас.
- Забележително постижение - призна Гамей, - но човешкото същество е значително по-
сложно от мишката.
- Да - въздъхна МакЛийн, - вече го разбрахме.
Гамей схвана неизказаното послание.
- Експериментирали сте с хора, нали?
- Не и в първоначалния си екип. Предстояха години на експерименти, преди да преминем
към хора. И щяхме да го направим при най-строги и регламентирани условия. - Той преглътна
питието си, сякаш да отмие неприятните спомени. - Екипът ми представи предварителните си
открития и известно време нищо не чухме. След това ни съобщиха, че ни разформироват.
Всичко мина много цивилизовано. С ръкостискане, усмивка и премии даже получихме. След
време, докато разчиствал компютърните си файлове, един колега попаднал на записи с
човешки експерименти. Били проведени на някакъв остров.
Пол посочи земята под краката си.
- Тук ли?
- Звучи логично, нали?
- Какво стана после?
- Направихме втора фатална грешка, като подме нихме безскрупулността на тези хора.
Отидохме гру пово в компанията и настояхме да прекратят опитите. Казаха ни, че участниците
били доброволци и че всичко това вече не е наша работа. Заплашихме ги че ще изнесем
информацията в публичното пространство. Те ни помолиха да изчакаме. През следващата
седмица членовете на бившия ми екип започнаха да стават жертви на „случайни” фатални
инциденти. Катастрофи с избягали водачи, пожари, електрически удар от повредени уреди.
Няколко напълно здрави мъже получиха инфаркт... Общо двайсет и един.
Пол подсвирна.
- Мислите, че са били убити?
- Знам, че са били убити.
- Полицията заподозря ли нещо? - попита Гамей.
- Да, в част от случаите, но не можаха нищо да докажат. Колегите ми живееха в няколко
различни държави. Пък и както ви казах, работата ни беше строго секретна.
- Но вие сте оцелял - отбеляза тя.
- Чист късмет. Бях заминал на археологически разкопки. Това е хобито ми. Когато се
прибрах, открих съобщение от бивш колега, който ме предупреждаваше, че животът ми е в
опасност. Избягах в Гърция, но те ме проследиха и ме доведоха тук.
- Защо не ви убиха?
МакЛийн се засмя невесело.
- Поискаха да ръководя новия научен екип. Явно им беше дошъл акълът в главата. След
като избиха първоначалния екип, във формулата започнали да се появяват грешки. Беше
неизбежно при толкова
мплексно и сложно проучване. Преди малко видях-е ррешките им да танцуват в клетките.
_ Казвате, че вашият еликсир за младост е създал озъбените зверове?
МакЛийн се усмихна.
_ Казахме им на тия глупаци, че трябва още работа. Върху хората ензимът има различен ефект.
Ние сме сложни същества, точно както отбелязахте и вие. Балансът беше много крехък. При
грешка в сместа обектът в някои случаи просто умира. В други получава прогерия. При горките
нещастници, които видяхте, веществото ги е върнало назад във времето и е извадило наяве
агресивните качества на предците ни от времето на влечугите или маймуните. Но нека
външността им не ви заблуждава. Те все още имат човешки интелект, както се убеди Стрега.
- Какво имате предвид?
- Съществата са два вида. Алфите са част от първоначалния експеримент, за който ми
казаха, че е започнал преди много години. Ветите били създадени при последната серия от
опити. Неотдавна много от тях успели да избягат. Явно са били предвождани от Алфите.
Направили си сал и стигнали до друг остров, където избили множество хора. Стрега ги
намерил и ги върнал обратно. Подложил някои от Алфите на ужасни мъчения, след което ги
убил показно за назидание на останалите.
- Ако създават толкова проблеми, защо ги държите? - поинтересува се Гамей.