Кръвна песен

— Постъпили са разумно, като са те избегнали, братко.

Старецът остана щастлив от думите му и обеща да дойде на другия ден със специална супа по собствена рецепта. Имаше и други посетители, но сестра Шерин липсваше подозрително и Вейлин се тревожеше как се е изложил с бълнуванията си насън.

— Как е Френтис? — попита Вейлин.

— Ядосан — отвърна Норта. — Не знае какво да прави. Трябваше да го измъкваме от три сбивания. Умоляваше аспекта да го пусне с нас, но вместо това си спечели един ден в конюшните.

— Наглеждайте го, като се върнете. Не искам да се върти сам около инструктор Ренсиал. Кажете му, че съм добре и че ще се върна скоро. И нека се грижи за Белег всеки ден.

Норта кимна. Всички се бяха разбрали без уговорки, че той ще води до възстановяването на Вейлин.

— Казват, че си убил четирима. Впечатляващо.

— Трима. Имаше и едно момиче, което се е преструвало на сестра от години. Тя се самоуби, когато не успя да ме премахне.

— Момиче? — Устните на Норта се извиха в палава усмивка, а очите му се стрелнаха към белега на ръката на Вейлин. — Колко близо я допусна, братко?

— Твърде близо. — „Урок, който няма да забравя.“

— Брат Нилин е бил в Четвъртия орден от дванайсет години — каза Кейнис. — Един от най-уважаваните книжовници, автор на три книги по лингвистика. Преподавал е езици на послушниците, а през цялото време е чакал да убие аспект Хендрил.

— Тлъстото копеле трябва да ти благодари, че още е сред нас — каза Норта. — Как го надуши?

— Никак. Просто връщах една книга, която бях взел от аспекта. Когато чух писъка, разбих вратата. — Направи пауза и настроението му видимо се помрачи. — Брат Нилин оказа сериозна съпротива за мъж на четирийсет и седем.

— Как го оправи? — попита Дентос.

— Нямах оръжие, защото не виждах смисъл да нося в седалището на Четвъртия орден. Трябваше да използвам ръцете си.

— Сигурно не е било лесно — коментира Баркус. — Да си невъоръжен срещу нападател с нож.

— Той имаше умения, но… — Кейнис сви рамене.

— Не може да се сравнява с нас — довърши Вейлин.

Кейнис кимна.

— Което поражда въпроса защо се изчакали ордените да се напълнят с момчета от Шестия, преди да атакуват.

— В нищо от това няма смисъл. — Норта се прозя. — Но разбирам защо някой би поискал да убие аспекта на Втория орден. Още една минута от отегчителното дърдорене на дъртия глупак и щях да го удуша лично.

— Затова ли те изгониха? — попита Вейлин.

Дентос се изхили, а в усмивката на Норта за пръв път пролича истински хумор.

— Имаше недоразумение с една от сестрите. Явно освежителният масаж има някои ограничения. Май каза нещо такова преди да ме шамароса и да избяга.