Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Имам спомен от присъствието й в имението на краля на Мисисипи — каза Бил. — Доставяше й удоволствие да наблюдава как ме измъчват.
Алсид побесня и скочи на крака.
— Деби, вярно ли е това?
Всички извърнаха глави към Деби и тя положи огромно усилие да запази достойнството си под прицела на недружелюбните им погледи.
— Случайно гостувах на мой приятел върколак, който работи като пазач в имението на краля — каза тя. Прилично обяснение, но гласът й издайнически трепереше. — Нямаше как да му помогна. Щяха да ме разкъсат на парчета. Съмнявам се да помни, че съм била там. Та той изобщо не беше на себе си! — злорадо добави тя.
— Ти им помагаше да ме измъчват — каза Бил. Гласът му звучеше все така хладно и безпристрастно, което правеше изявлението му още по-убедително. — Най-много ти харесваха клещите.
— И ти не каза на никого, че Бил е там? — попита Алсид, но в неговия глас нямаше и помен от безпристрастност. Преливаше от мъка, яд и болка от предателството й. — Знаела си, че в имението на Ръсел измъчват пленник от друго кралство, и не си си мръднала пръста да му помогнеш?
— Той е вампир, за бога! — в тона на Деби се усещаше единствено раздразнение. — По-късно разбрах, че обикаляш из града със Суки и го издирваш, за да изчистиш дълга на баща си към вампирите, и тогава се почувствах ужасно. Но в онзи момент виждах единствено вампирско уреждане на сметки. За какъв дявол да се намесвам?
— А за какъв дявол почтен човек ще тръгне да измъчва вампир? — изрева Алсид.
Последва дълго мълчание.
— Да не забравяме, че тя се опита да убие Суки — обади се Бил, все така хладно и безпристрастно.
— Нямах представа, че ти си в багажника, когато я бутнах вътре — запротестира Деби. — Нямах никаква представа, че я затварям там с гладен вампир!
Не знам за другите, но аз не й повярвах и за секунда.
Алсид впери очи в огромните си длани, сякаш в тях се криеше извор на мъдрост. После бавно вдигна глава и заби поглед в Деби. Този мъж вече нямаше сили да си затваря очите пред истината. Стана ми толкова мъчно за него, че ми идваше да го прегърна.
— Отричам се от теб — каза той. Полковник Флъд потръпна, а по-младите — Сид, Аманда и Кълпепър — изглеждаха толкова втрещени, сякаш пред очите им се разиграваше изключително рядък ритуал. — Повече няма да те виждам. Повече няма да ловувам с теб. Повече няма да деля плячката си с теб.
Това май наистина беше някакъв много важен ритуал за съществата с двойствена природа. Деби застина като ударена от гръм. В стаята надвисна гробовно мълчание; единствено вещиците шушукаха нещо помежду си. Дори Буба притихна, макара да бях сигурна, че голяма част от чутото си оставаше загадка за стопанина на този лъскав перчем.
— Не — изхълца Деби и размаха ръка пред себе си, сякаш можеше да изтрие казаното. — Не, Алсид!
Но Алсид вече не я виждаше.
Въпреки че ненавиждах Деби, точно в този момент изпитах болка при вида на лицето й и отместих поглед встрани. Точно като всички останали. Имах чувството, че дори предстоящата битка с Халоу отиде на заден план в сравнение с драматизма на този епизод.
— Така, продължаваме нататък — намеси се Пам. — Буба и Суки ще влязат първи. Тя ще се постарае да извлече максимална полза от уменията си и ще ни даде сигнал — Пам се замисли за миг. — Суки, резюме: трябва да знаем колко души има в къщата, дали всички са вещици, в какво настроение са и изобщо всичко, до което успееш да се докопаш. Изпрати Буба да ни предаде информацията, а ти остани на пост до пристигането ни. Щом заемем позиции, може да се върнеш обратно при колите. Там ще си в по-голяма безопасност.
Нямах никакво намерение да й противореча. Пък и каква полза от боец като мен сред тълпа от вампири, върколаци и вещици!
— Ами добре, всичко е ясно — отвърнах аз. — Щом изобщо се налага да участвам…
В този момент Ерик ме смушка в ребрата, за да ми напомни за присъствието си. Изглеждаше развълнуван от предстоящата битка, но в погледа му се четеше известна неувереност.
— А какво ще стане с Ерик?
— Какво имаш предвид?
— Ако нахлуете вътре и изтрепете всички вещици, кой ще развали неговата магия? — попитах аз и се обърнах към експертите от уиканския контингент. — Ако Халоу и нейните вещици умрат, направените от тях магии умират ли с тях? Или Ерик ще си остане безпаметен?
— Заклинанието трябва да бъде премахнато — каза възрастната вещица, спокойната афроамериканка с мъдрия поглед. — Най-добре е да бъде премахнато от онзи, който го е направил. Магията може да бъде развалена и от друга вещица, но това ще отнеме много повече време и усилия, тъй като не знаем как точно е бил омагьосан.