Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Замислих се, че „добрите“ в този случай се явяваха вампирите и върколаците и аз щях да се сражавам на тяхна страна. Напуши ме смях. О, да, ние — добрите — трябваше да победим лошите на всяка цена!
11
Колкото и да е странно, аз наистина заспах. А се събудих от това, че Ерик лежеше до мен и ме душеше.
— Суки, какво е това? — тихо попита той. Веднага усети, че съм будна. — Миришеш на гора. Миришеш на куче. И на нещо още по-диво.
Предположих, че е усетил миризмата на Сам.
— И на върколак — подсказах му аз, за да му помогна да допълни списъка си.
— Не, не е върколак — каза той.
Изненадах се. Калвин ме бе пренесъл на ръце над храстите и миризмата му би трябвало да се усеща.
— Усещам и някакво друго свръхсъщество — продължи да упорства Ерик сред мрака на спалнята ми. — Какво си правила, любима моя?
Не звучеше точно ядосан, но и не преливаше от щастие. Вампири. По отношение на чувството за собственост просто нямаха равни на себе си.
— Участвах в спасителен отряд. Издирвахме Джейсън в гората зад къщата му — отвърнах.
Ерик стоя неподвижен цяла минута. После обви ръце около мен и ме придърпа към себе си.
— Съжалявам — каза. — Знам, че се тревожиш.
— Нека те питам нещо — внезапно казах аз. Исках да проверя една моя теория.
— Разбира се, питай!
— Погледни дълбоко в себе си, Ерик, и ми кажи дали наистина, ама наистина съжаляваш. Тревожиш ли се за Джейсън?
Истинският Ерик дори не би трепнал за такава дреболия.
— Разбира се — запротестира той. А после, след дълга пауза (така ми се искаше да видя лицето му), каза: — Не особено — звучеше изненадан. — Но знам, че така трябва. Длъжен съм да се тревожа за брат ти, защото обожавам да правя секс с теб и ми е важно да имаш добро мнение за мен, за да искаш и ти да правиш секс с мен.
Ей на това му се вика честност! В този момент той наистина приличаше на стария Ерик.
— Но ако имам нужда да поговоря с теб, ще ме изслушаш, нали? По същата причина?
— Разбира се, любима.
— Защото искаш да правиш секс с мен.
— И заради това, разбира се. Но и защото ми е приятно да те слушам… — той замълча, сякаш се канеше да каже нещо крайно драматично. — Усещам, че имам чувства към теб, Суки.
— О! — едва чуто пророних аз и притихнах върху гърдите му. Гърдите му бяха голи впрочем, а най-вероятно и останалите части на тялото му.
— Ерик — обадих се аз след дълга пауза. — Трудно ми е да го кажа на глас, но… и аз имам чувства към теб — трябваше да споделя с него толкова много неща; освен това вече трябваше да сме в колата на път за Шривпорт. Но вълшебни моменти като този се случват толкова рядко, че аз реших да му се насладя докрай.
— Може би не е точно любов — каза той. Пръстите му шаваха по тялото ми и търсеха начин да съблекат дрехите ми.
— Не, разбира се — съгласих се аз. — Но е нещо, което много прилича на любов… Ерик, имаме много малко време — плъзнах ръка под завивките и той изстена. — Да го оползотворим!
— Целуни ме — каза той и аз разбрах, че нямаше предвид устните си. — Обърни се насам — прошепна той. — И аз искам да те целуна.
Не ни отне много време, в крайна сметка… Накрая се отпуснахме в прегръдките си, доволни и щастливи.
— Какво се е случило? — попита той. — Усещам, че си уплашена от нещо.
— Трябва веднага да тръгнем за Шривпорт, по заръка на Пам — отвърнах. — Вече закъсняваме. Тази вечер нападаме Халоу и нейните вещици.
— В такъв случай ти трябва да останеш тук — веднага каза той.
— Не — нежно възразих аз и го погалих по бузата. — Не, миличък, трябва да дойда с теб — не му казах, че Пам възнамерява да ме използва в битката. Че на него му е отредена ролята на машина за смърт. Че тази вечер някой щеше да умре; може би не един, а мнозина — и хора, и върколаци, и вампири. Спестих му го. Може би за последен път изричах нежни думи по негов адрес. Може би той за последен път се будеше в къщата ми. Може би някой от нас нямаше да преживее нощта, но ако все пак и двамата оцелеехме, кой би могъл да знае как щеше да ни промени тази съдбоносна схватка…
Изкъпахме се набързо и се облякохме, без да говорим повече. Пътуването до Шривпорт също премина в мълчание. Най-малко седем пъти ми се прииска да се върна обратно в Бон Темпс — със или без Ерик.