Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Но не го направих.
Способностите на Ерик не включваха четене на карти, затова се наложи да отбия встрани от пътя, да огледам картата на Шривпорт и да определя маршрута ни до „Парчман Авеню“ 714 — нещо, за което не се бях сетила предварително. (Дълбоко в себе си се надявах, че Ерик ще се сети за адреса и ще ме упъти, но надеждата ми остана напразна.)
— Думата ти за деня беше „изтребление“ — изчурулика той.
— О, благодаря, че си се сетил да погледнеш — отвърнах аз, макар че думата изобщо не ми хареса. — Звучиш ми доста развълнуван.
— Суки, няма нищо по-хубаво от една добра битка! — оправда се той.
— Зависи от това кой ще победи, не мислиш ли?
Той се замисли над думите ми и млъкна, а аз отново насочих вниманието си към непознатите и тъмни шривпортски улици. Не ми беше лесно да се ориентирам, но в крайна сметка успях да намеря адреса. Незнайно защо винаги съм си представяла, че Пам и Чоу обитават апартамент. А ето че в момента се намирахме пред голяма къща във фермерски стил, и то в много хубав квартал. От онзи тип с акуратно подстриганите морави, автоматичните пръскачки за поливане и велосипедните алеи.
Нямаше грешка: външната лампа светеше точно над номер 714, откритият триместен гараж встрани от къщата беше пълен, а щом потеглих бавно по автомобилната алея, забелязах познатия пикап на Алсид и малката кола, която бяхме видели при посещението си в дома на полковник Флъд.
Преди да излезем, Ерик се наведе към мен и ме целуна. Вгледах се в очите му — големи и сини, а бялото им бе толкова бяло, че сякаш светеше. Златистата му коса бе гладко вчесана назад и завързана на опашка с един от моите ластици, яркосин на цвят. Носеше джинси и нова бархетна риза.
— Бихме могли да се върнем обратно — каза той. На бледата светлина от лампичката в колата лицето му изглеждаше като от камък. — Бихме могли да се върнем обратно в къщата ти. Мога да остана с теб завинаги. Можем да се любуваме на телата си по всички възможни начини, нощ след нощ. Бих могъл да те обикна — ноздрите му се разшириха и той ме погледна с гордо изражение на лицето. — Бих могъл да работя. Няма да си бедна. Аз ще ти помагам.
— Звучи ми като брачен живот — казах аз в опит да разведря обстановката. Ала гласът ми издайнически трепереше.
— Да — съгласи се той.
Но той никога нямаше да е самият себе си, помислих си аз. Щеше да бъде имитация на Ерик; един Ерик ограбен от истинския си живот. А ако връзката ни изобщо оцелееше и продължеше през годините, той щеше да си остане същият, за разлика от мен, простосмъртната.
Стига с тези мрачни мисли, Суки, казах си аз. Само пълна глупачка би загърбила шанса да има връзка (без значение дали кратка, или сериозна) с разкошен мъж като Ерик. Прекарвахме си страхотно заедно. Наслаждавах се на компанията му, на чувството му за хумор, да не говорим пък за уменията му в леглото. А фактът, че той не помнеше нищо от предишния си вампирски живот, правеше отношенията ни още по-пикантни.
Но именно тази подробност се явяваше капката катран в кацата с меда. Ако това беше фалшивият Ерик, нямаше ли и връзката ни да е фалшива? Фалшива любов, фалшив секс… и ето че кръгът се затваряше.
Измъкнах се от колата с тежка въздишка.
— Аз съм непоправима идиотка — казах аз, когато тръгнахме заедно към задния вход на къщата.
Ерик не каза нищо. Явно беше съгласен с мен.
Почукахме, но никой не ни отвори. Открехнах вратата и се озовахме в пералното помещение, а оттам — в кухнята.
Кухнята бе идеално чиста, като във всеки вампирски дом, тъй като просто не се използваше. За такава голяма къща тя изглеждаше направо миниатюрна. Служителят от агенцията за недвижими имоти е имал страхотен късмет в онзи ден (така де, нощ), когато е попаднал на клиенти вампири, тъй като всяко нормално семейство би се чувствало неудобно в кухничката с размерите на двойно легло. На етажа имаше минимален брой стени и от барплота се виждаше „семейната“ стая — в този случай основната стая за едно изключително странно семейство. Имаше три отворени врати, които вероятно водеха към официалната всекидневна, трапезарията и спалнята.
Точно в този момент „семейната“ стая се пукаше по шевовете от гости. Съдейки по количеството ръце и крака, които се виждаха от вратите на другите помещения, там очевидно имаше още участници в днешната битка.
Вампирската група включваше Пам, Чоу, Джералд и още двама-трима, които познавах по физиономия от „Вамптазия“. От страна на върколаците присъстваха полковник Флъд, червенокосата Аманда (моя огромна почитателка), младежът с пънкарската прическа (Сид), Алсид, Кълпепър и (гадост!) Деби Пелт. Деби носеше тоалет по последен писък на модата — според нейните разбирания за мода, — който изглеждаше малко нелепо в конкретната обстановка. Може би искаше да ми припомни, че има престижна работа в адвокатска кантора.