Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Заклевам се — каза Пам. — Ще уведомя Чоу и Джералд.
— Знаеш ли къде е брат й? — попита Ерик.
Въпросът му ме стресна и аз неволно се отдръпнах от Пам.
Тя изглеждаше не по-малко шокирана.
— Не, шерифе.
— Мина ми през ум, че може да сте го взели в плен, за да сте сигурни, че тя няма да ме предаде.
Много добра идея, макар и нова за мен. Очевидно имах още да уча, преди да достигна до висотата на вампирското коварство.
— Как не съм се сетила за това! — възкликна Пам с искрено възхищение. Изрече на глас моите мисли, макар и от нейната гледна точка. — Не бих имала нищо против да прекарам известно време с Джейсън като мой заложник — просто удивително; брат ми явно притежаваше универсален чар, който подкосяваше краката не само на двайсетгодишни девойки, но и на тристагодишни вампирки! — Колко жалко. Но не, не съм го вземала за заложник — отговори тя на въпроса му. — Ако оцелеем тази нощ, сама ще се заема с издирването му, Суки. А възможно ли е Халоу да го държи в план?
— Възможно е — отвърнах аз. — Клодин каза, че не е видяла никакви заложници, но освен това призна, че в сградата имало помещения, в които не успяла да влезе. Макар че не виждам защо Халоу би отвлякла Джейсън, след като не знае, че Ерик е при мен. Ако знаеше, щеше да ме изнудва да проговоря, така както вие бихте ме изнудвали да се държа устата затворена. Но те не са търсил контакт с мен. Така че едва ли е при тях.
— Нищо, аз все пак ще припомня на всички, които ще влизат в сградата, да се оглеждат за Джейсън.
— Как е Белинда? — попитах. — Нали ще платите болничната й сметка?
Пам ме изгледа с недоумение.
— Сервитьорката, която пострада, докато бранеше „Вамптазия“ — припомних й аз, стараейки се да прикрия раздразнението си. — Сещаш ли се? Приятелката на Джинджър? Джинджър е мъртвата сервитьорка.
— Разбира се — обади се Чоу от мястото си до стената. — Вече се възстановява. Изпратихме й цветя и бонбони — обясни той на Пам. После погледна към мен. — Освен това имаме групова застрахователна полица — изрече го с гордостта на новоизлюпен родител.
Пам изглеждаше доволна от доклада на Чоу.
— Чудесно — каза тя. — Дано сме я ощастливили. Готови ли сме за тръгване?
Свих рамене.
— Ами да, предполагам. Няма смисъл да отлагаме.
Бил застана пред мен, а Пам и Чоу започнаха да обсъждат коя от колите да вземат.
— Как беше в Перу? — вежливо попитах аз. Смущавах се от присъствието на Ерик (една огромна руса сянка, увиснала на лакътя ми).
— Водих си доста бележки, които смятам да включа в книгата си — отвърна Бил. — Южна Америка като цяло не е много гостоприемна към вампирите, но в Перу отношението към нас не е чак толкова враждебно. Имах възможност да се запозная с вампири, за които дори не бях чувал.
От няколко месеца Бил събираше сведения за вампирите и подготвяше сборник по поръчка на кралицата на Луизиана. Според нея подобен справочник би бил от полза на вампирите, но имаше и такива, които не споделяха мнението й. Някои от тях категорично отказваха да съобщават подробности за себе си, дори и в рамките на собствената си общност. Какво да се прави, вампирите са живели потайно векове наред и този навик трудно се изкореняваше.
Между тях имаше и такива, които все още живееха в гробища, ловуваха всяка нощ и категорично отказваха да приемат новото си обществено положение; като онези японски войници, които не искали да напуснат тихоокеанските острови след края на Втората световна война.
— Успя ли да разгледаш онези руини, за които разправяше?
— Мачу Пикчу? Да, изкатерих се до тях съвсем сам. Страхотно преживяване!
Опитах се да визуализирам картинката — Бил се катери по планински склон през нощта, за да разгледа руините от древна цивилизация на лунна светлина. Колко страхотно може да е това преживяване? Дори не можех да си представя. Никога не съм пътувала извън страната. Рядко напускам и границите на щата, ако трябва да съм откровена.
— Това е Бил, бившият ти любим, така ли? — гласът на Ерик звучеше малко… напрегнат.
— Ъм… това е… хм… ами да… — измърморих аз. „Бивш“ — да, но чак пък „любим“…
Ерик положи и двете си ръце върху раменете ми и се залепи за мен. Не се и съмнявах, че двамата вампири се гледаха втренчено над главата ми. Ако Ерик имаше под ръка стикер „Тя е моя!“, сигурно щеше да го залепи на челото ми. Арлийн неведнъж е споделяла, че обожава моменти като този, когато бившият й се дразни от факта, че някой друг я цени и обича (дори това да не е така). Явно с нея имаме коренно различни вкусове, защото аз се почувствах ужасно. Като в небрано лозе.