Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Замислих се за секунда.
— Да, възможно е.
— Това също ще ни е от голяма полза.
— А какво ще правим, след като влезем в сградата? — попита Сид. Леко се тресеше — дали от вълнение, или от страх, — но не спираше да се усмихва и да вади на показ наточените си зъби.
— Ще ги убием, разбира се — отвърна Пам.
Усмивката на Сид угасна. Аз потръпнах от ужас. И не само аз, както забелязах.
Пам усети, че е казала нещо неприятно.
— А какво друго ни остава да направим? — попита тя, искрено удивена.
Добър въпрос.
— Те ще направят всичко възможно да убият нас — изтъкна Чоу. — Вече са правили опит за преговори и това ни коства паметта на Ерик и живота на Кланси. Тази сутрин във „Вамптазия“ пристигна пратка с дрехите на Кланси.
Ерик се вкамени. Присъстващите смутено отместиха очи от него. Потупах го по рамото със свободната си ръка и той сякаш се поотпусна. Кръвообращението на пръстите ми започна да се възстановява и аз блажено раздвижих изтръпналата си длан.
— Някой трябва да придружи Суки — каза Алсид и хвърли гневен поглед към Пам. — Тя не може да влезе в тази сграда сама.
— Аз ще отида с нея — обади се познат глас от ъгъла на помещението и аз се наведох напред, за да огледам тълпата.
— Буба! — възкликнах.
Ерик зяпаше в почуда световноизвестната физиономия: лъскава черна коса, вчесана назад в прическа „а ла помпадур“, и нацупената долна устна, разтеглена в характерната му усмивка. Дежурният му пазач очевидно се бе постарал да го облече подходящо за случая, защото този път Буба не носеше обичайния тесен костюм, обшит с изкуствени диаманти, а камуфлажна униформа.
— Радвам се да те видя, мис Суки — рече Буба. — Гледай как съм нагизден!
— Забелязах, Буба. Много добре изглеждаш.
— Благодаря, мис Суки.
Пам се замисли.
— Какво пък, това може да се окаже добра идея — кимна тя. — Неговите… ъъъ… мозъчни вълни… умственият му автограф е малко по-особен… нали разбирате какво имам предвид?… Той не е като другите вампири и вещиците може да не го усетят — Пам, изумително тактична, както винаги.
Приобщаването на Буба към вампирската общност се бе оказало пълен провал. Боязлив и послушен по природа, той си имаше и недостатъци — мисълта му течеше много бавно и предпочиташе котешка кръв пред човешка.
— Къде е Бил, мис Суки? — зададе той дежурния си въпрос.
— Той е в Перу, Буба. Това е доста далече, в Южна Америка.
— Не, не съм — обади се хладен глас и сърцето ми прескочи един удар. — Върнах се — и моята бивша любов се появи от съседната стая.
Каква нощ само, пълна с изненади! Надявах се поне някои от тях да се окажат приятни.
Неочакваната среща с Бил ме разтърси много повече, отколкото съм предполагала. За пръв път пред живота си имах бивш любовник и нямах никаква представа как е редно да се държа в негово присъствие, особено след като Ерик стискаше ръката ми така, сякаш аз бях Мери Попинс, а той — моят подопечен.
Бил изглеждаше страхотно. Носеше панталон в цвят каки и официална риза „Калвин Клайн“, избирана лично от мен в добрите стари времена — шотландско каре в кафяво златиста гама.
— Много добре, ще ни бъдеш от полза тази нощ — обади се Пам, самата мис Практичност. — А после ще ми разкажеш за онези прословути руини. Познаваш ли останалите присъстващи?
Бил се огледа наоколо.
— Полковник Флъд — каза той и кимна вежливо. — Алсид — от поздрава му към Алсид лъхаше хлад. — Останалите съюзници са ми непознати — каза той и посочи към вещиците. И чак след като го запознаха с тях, попита: — А какво прави тук Деби Пелт?
Едва не зяпнах от изненада. Много добър въпрос! Взе ми го от устата. Опитах се да се сетя дали Деби и Бил се познаваха, дали действително се бяха виждали очи в очи. Нямах такъв спомен, макар че Бил много добре знаеше какво ми причини тя.
— Тя е жената на Алсид — предпазливо поясни Пам.
Вдигнах вежди към Алсид и той почервеня като домат.
— Дошла му е на гости и реши да се присъедини — продължи Пам. — Имаш ли нещо против нейното присъствие?