Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Избягвах да гледам към Алсид, тъй като той все още трепереше от емоцията на проклятието си. Срам ме е да призная, че изпитвах и леко разочарование от него, задето прокле Даби едва сега, а не преди месец, когато му разказах, че се е опитала да ме убие. Въпреки всичко му прощавах; може да си е мислил, че греша и че Деби не е способна да ме затвори в багажника на кола с освирепял от глад вампир.
Ако не се лъжа, Деби за пръв път признаваше деянието си. Не знаела, че вътре имало вампир! А да бутнеш някого в багажник на кола и да го заключиш там, е безобидна шега, нали?
Деби сигурно имаше навика да лъже самата себе си, че и да си вярва.
Но сега трябваше да насоча вниманието си към конкретната ситуация. Ако извадех късмет да оживея до утре, щях да имам достатъчно време да размишлявам над човешката склонност към самозалъгване.
— Значи смяташ, че трябва да пощадим Халоу? — тъкмо питаше Пам. — За да свали проклятието от Ерик? — явно перспективата не я радваше особено. Реших, че моментът не е подходящ за изпадане в мрачни настроения, и си наложих да слушам внимателно.
— Не — веднага отвърна вещицата. — Не нея, а брат й Марк. Халоу е твърде опасна за всички ни. Тя трябва да умре колкото се може по-скоро.
— А вие какво ще правите? — попита Пам. — Какво ще е вашето участие в тази битка?
— Ние ще сме отвън, в радиус от две пресечки около сградата — каза мъжът. — Ще правим заклинания за изтощаване на врага. Имаме и скрити козове в ръкавите, които ще използваме според ситуацията — и той, и младата му колежка, която днес беше прекалила с черния грим, изглеждаха доста развълнувани от възможността да използват скритите си козове.
Пам кимна, сякаш смяташе пръскането на магия за достатъчна помощ. Според мен по-добре би било да се въоръжат с огнехвъргачка.
Деби Пелт, която през цялото това време стоеше като парализирана, внезапно започна да си проправя път към входната врата. Буба скочи от мястото си и я улови за лакътя. Тя изсъска насреща му, но той дори не трепна. Аз щях да я пусна на мига.
— Остави ме. Махам се. Не съм желана тук — кресна тя. Гняв и мъка се бореха за надмощие върху лицето й.
Буба сви рамене. Той просто я държеше и чакаше заповед от Пам.
— Ако те пуснем, ти може да отидеш при вещиците и да ги уведомиш за намеренията ни — каза Пам. — Напълно в твой стил, както току-що разбрахме.
Деби имаше наглостта да направи обидена физиономия. Тя погледна към Алсид, но той се вълнуваше от случващото се точно толкова, колкото и от прогнозата за времето, да речем.
— Бил, наглеждай я — предложи Чоу. — Ако се опита да ни предаде, убий я.
— Страхотно! — изръмжа Бил и дари Деби с кръвожадна усмивка. След като обсъдихме подробностите във връзка с транспорта, а вещиците проведоха още една тиха консултация помежду си, Пам каза:
— Е, да тръгваме!
В бледорозовия си пуловер и цикламените си панталони тя повече от всякога приличаше на Алиса от Страната на чудесата. Изправи се пред огледалото, сложи си още червило и се усмихна на отражението си.
— Суки, приятелко моя — каза тя и насочи усмивката си към мен. — Чака ни велика нощ!
— Така ли?
— Да — Пам ме прегърна с една ръка. — Тази нощ ще браним онова, което ни принадлежи! Ще се борим за завръщането на нашия главатар! — тя се ухили на Ерик. — Утре, шерифе, ти отново ще седиш на бюрото си във „Вамптазия“. Ще можеш да се върнеш в собствената си къща и да спиш в собствената си спалня. Поддържаме я чиста за теб.
С интерес наблюдавах реакцията на Ерик. За пръв път чувах Пам да се обръща към него с титлата му. Много добре знаех, че вампирите, оглавяващи отделните райони, се наричат шерифи, но винаги ме напушваше на смях, защото си представях Ерик в каубойски костюм и метална звезда на гърдите или (любимото ми) с черен чорапогащник като подлия шериф на Нотингам. Освен това ми стана много интересно, че той не живее тук с Пам и Чоу.
Ерик изгледа Пам толкова сериозно, че усмивката й замръзна.
— Ако тази нощ загина — каза той и преметна ръка през рамото ми, — изплатете на тази жена парите, които са й обещани.
Направо се огъвах под тежестта на увисналите върху мен вампири.