Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Нямаше значение какво ще му направи Хенри утре, в този единствен миг той почувства, че ще живее.
И ще обича.
Дори това да му струваше живота, той с удоволствие щеше да плати напълно цената. За да я притежава, би дал каквото и да е.
Всичко.
Дрейвън дръпна Емили към себе си и я целуна с цялата ожесточена страст и копнеж, които беше заключил в себе си. Той ги освободи напълно и се наслади на чистите, прастари усещания от живота.
Тя щеше да е негова.
Главата на Емили се замая от допира на устните им. Това не беше вкуса на нежна целувка. Тази беше изтъкана от чисто притежание. Пленителната и изискваща целувка отне дъха ѝ, а ароматът на мускус завладя сетивата ѝ. Тя прокара пръсти през косата му, докато той хапеше устните ѝ и я притисна още по-плътно към себе си.
Тя можеше да усети желанието му чак до пръстите на краката си, изгарящата нужда да я притежава.
Той се откъсна от нея със стон, после я грабна на ръце и се запъти към стълбите.
– Дрейвън, гърдите и крака ви!
– Не ме интересуват – отвърна той с пресипнал глас.
– Къде ме носите?
– Където толкова много пъти съм искал. –Тя се изчерви, но по тялото ѝ премина тръпка на очакване. Най-после щеше да е неин и да я притежава напълно. Знаеше, че трябва да се чувства уплашена или засрамена, но единственото, което усещаше, бе че всичко, което се случва, е правилно. Те бяха предопределени да споделят този миг, независимо от последствията.
Дрейвън я занесе нагоре по стълбите в стаята си и затръшна вратата зад тях. Пусна я пред себе си бавно, за да почувства как тялото ѝ се плъзва по неговото и после спусна резето.
Емили стоеше нестабилно на краката си, когато той се обърна с лице към нея.
– Давам ти последна възможност да напуснеш, докато още съм способен да го направя – каза той и свали ризницата си през глава. – Ако останеш, ще бъдеш моя.
– Аз съм твоя – прошепна тя.
Този път, когато я взе в ръцете си, прегръдката му беше груба и търсеща. Вкусът на страстта се усещаше по устните му, които говореха за сладки обещания, когато спусна ръцете си зад гърба ѝ, за да разкопчае роклята ѝ.
Тя смело развърза черната му туника и я измъкна през главата му, откривайки твърдите опънати мускули на неговите гърди с нетърпеливите си ръце. Той си пое рязко въздух, когато тя докосна горещата му кожа, която сякаш можеше да я изгори.
Емили се отдаде на всичките копнежи, които беше изпитала от момента, в който го беше видяла за първи път върху белия му жребец, толкова силен и властен, и толкова мъжествен.
Този ден, тя щеше да загуби своите фантазии и да открие веднъж завинаги чувството да бъдеш жена. Щеше да бъде притежавана от този воин така, както природата повеляваше жената да познава мъжа.
Внимателно, тя проследи линията на изгорения белег на рамото му и си спомни как той лежеше ранен на поляната. Беше толкова близо това да го загуби, че страхът я връхлетя отново.
– Сигурен ли си, че можеш да направиш това? – попита тя, страхувайки се от болката, която той можеше да изпита.
Той хвана лицето ѝ в ръце и я погледна твърдо, като прокара левия си палец по подпухналите ѝ от страстните му целувки устни.
– В този момент, милейди, бих могъл и да летя.
Емили се усмихна.
Дрейвън наклони ръката си и спусна устни върху шията ѝ. Хиляди вълни от удоволствие преминаха през нея, когато той прокара огнена следа по врата ѝ, а топлият му дъх я погъделичка, докато езикът му нежно и чувствено описваше кръгове по кожата ѝ.
Тя обгърна раменете му с ръце и прокара едната си ръка по гърба му.
Дрейвън потръпна от удоволствие. Никога в живота си не се беше чувствал по този начин. Никога не се беше чувствал толкова освободен пред някоя жена. Всичко, което чувстваше и можеше да вкуси в този миг, беше нейната любов.
Тя го приемаше топло.
Дрейвън трепереше от силата на чувствата си и от нуждата да притежава тази жена, която беше най-близката му представа за рая, който никога не беше познал. Днес, щеше да вкуси всеки сантиметър от тялото ѝ, да я притежава по начини, по които никой друг не я беше имал.
Дрейвън се отдръпна и я погледна в замъглените от страст очи.
– Красива си – прошепна той.
Тя му отговори с целувка. И за първи път в живота си той позволи на някого друг да има власт над него. В действителност, той изпита удоволствие от нейната властност и с желание отговори на докосването ѝ.
Смелостта ѝ го изуми и развълнува. Той отпусна глава назад, когато тя постави устните си върху брадичката му и погали нежно кожата му с език. По тялото му се разля безкрайно удоволствие.