Ветровете на Салем [bg]

По-голямото момиче, Мърси Люис, се приближи.

— Коя сте вие, госпожо? — попита тя.

Беше с руси коси и светло лице, а миглите й бяха толкова бледи, колкото и кожата й. Тя сложи ръка на челото си и Ингрид забеляза белега й.

— Какво се случва тук днес? — попита Ингрид.

Мърси вдигна главата си и огледа Ингрид.

— Аз попитах първа.

— Добре, ако ми отговориш първа, тъй като аз съм по възрастна, ще се радвам и аз да ти отговоря — усмихна й се Ингрид.

— Нищо не се случва тук — каза тя. — Няма насрочен процес. Съдията напусна и търсят негов заместник — Тя звучеше отегчена. — Моля, кажете ми коя сте вие?

Нахално момиче! Ингрид прикри раздразнението си и се усмихна. Ако беше друг век, това момиче щеше да дъвче дъвка, да пуши цигари и да издухва дима в лицето й. Абигейл се притече на помощ. Тя се взря в Ингрид по начин, който я накара да се почувства гола и й стана неудобно.

— Благодаря за това! — призна Ингрид. — Аз съм мисис Оувърбрук, а това е великият Адмирал Оувърбрук, който се е бил в Англия. — Трой се усмихна, вдигна шапката си, която досега беше закривала лицето му. Момичетата се вгледаха в него, омаяни от чара му. Ингрид се изкашля, за да привлече вниманието им.

— Дойдохме от Бостън, където Адмирал Оувърбрук, моят съпруг, е успешен адвокат и има своя собствена кантора. — Той се усмихна, за да подсили ефекта. — Тук сме заради моята по-малка сестра, която изчезна преди няколко месеца. Ужасно се притесняваме за нея и претърсваме цялата страна там, където можем. Мислим, че нещо лошо може да се е случило с прекрасното момиче и сме… е, доста заможни. — Ингрид се изкашля и се почувства неудобно, че добави последната част, но знаеше, че за пуританското съзнание на малкото момиче това означава, че Господ е бил благосклонен и щедър към тях, че бяха избрани и за тях има запазено място в рая. — И смятаме да останем тук, колкото е необходимо, за да я открием — продължи Ингрид. Това трябваше да е привлякло интереса им.

— Как се казва изчезналото момиче? — попита Абигейл с ококорени очи.

— Защо ти първо не ми кажеш своето име? — отговори Ингрид.

— Добре, аз съм Абигейл Уилямс, но може да ме наричате Аби.

Както беше предположила Ингрид, Абигейл нервно се усмихна и захапа червените си устни.

— Приятно ми е! — Ингрид протегна ръка, която Аби разтърси.

Другото момиче явно завиждаше и каза:

— Аз съм Мърси Люис. — Ингрид й подаде ръка, докато Трой не им обръщаше никакво внимание и стоеше със сериозно изражение. Ингрид му беше благодарна, че я остави да се справи сама със ситуацията.