Вратите на Рим [bg]

Рений сви рамене.

— Искам да ме откара на север, отвъд планините. Колко му искаш?

— Казва се Аполон. Купих го, когато един богаташ загуби богатството си и трябваше да продава всичко. Платих цяло състояние, но аз познавам конете, знам колко струва.

— Харесва ми — каза Пепис.

Двамата мъже не обърнаха внимание на момчето.

— Ще платя за него пет ауреуса и ще го продам, след като пътуването свърши — твърдо каза Рений.

— Той струва двайсет, плащал съм за храната му цяла зима — отговори търговецът.

— За двайсет ауреуса мога да купя цяла къща!

Търговецът вдигна рамене и го погледна извинително.

— Вече не можеш. Цените скочиха. Заради войната на север. Всички хубави коне бяха заграбени за Митридат, един самозванец, който се нарича цар. Аполон е една от последните хубави стоки.

— Предлагам десет и толкова. Днес ще купим два коня от тебе, затова искам да ми кажеш цена за двата.

— Да не спорим. Да ти покажа един друг, който струва по-малко и също ще те откара на север. Имам и два други, които мога да продам заедно, те са братя и са достатъчно бързи.

Мъжът тръгна покрай редиците коне, а Марк потупа Аполон по меката муцуна. Аполон не му обърна внимание, а си измъкна още сено от торбата, окачена на стената на конюшнята. След малко Рений се върна; изглеждаше блед.

— За утре ще имаме два коня: Аполон и още един, Гръм. Сигурен съм, че тоя тип току-що им измисли имената. Пепис ще язди с тебе, той е лек и няма да натежи. Богове, какви цени искат тези хора! Ако вуйчо ти не ни беше снабдил толкова щедро, утре щяхме да тръгнем пеша.

— Той не ми е вуйчо — напомни му Марк. — Колко ни струват конете?

— Не питай и не очаквай да ядеш много по време на пътуването. Хайде, утре призори ще ги вземем оттук. Да се надяваме, че цените на стаите не са се качили чак толкова, иначе ще трябва да се промъкнем тайно да спим тук, когато се стъмни.

И без да спира да мърмори, Рений излезе от конюшнята. Марк и Пепис го последваха, като се мъчеха да останат сериозни.