Вратите на Рим [bg]

— Помислих, че ще спреш, когато едва не падна от мачтата. Не знам какво си мислиш, че доказваш. Лежи тук и си почивай, докато се оправя с хората.

Марк се опита да каже нещо, но Рений поклати глава.

— Не ми възразявай. Цял живот се разправям с такива хора.

И без да каже нито дума повече, се изправи и тръгна към събралия се екипаж. Заговори през стиснати зъби, но гласът му стигна до всички.

— Неговата грешка беше, че очакваше почтено отношение от измет като вас. Аз обаче нямам желание да печеля доверието и уважението ви. Ще ви дам прост избор. Вие си вършите работата добре. Работите усилено, стоите на вахта и всичко е както трябва, докато стигнем до пристанището. Убил съм повече хора, отколкото мога да броя, и ще изкормя всеки, който не ми се подчини. А сега бъдете мъже! Ако някой иска да спори с мене, нека извади меч и да събере приятелите си и всички заедно да ме нападнат.

Гласът му се извиси в рев.

— Недейте да се криете в ъглите и да заговорничите като бабички! Говорете сега, бийте се сега, защото ако не го направите и зная, че някой заговорничи, ще ви разбия главите, кълна се!

Метна свиреп поглед наоколо и мъжете се загледаха в краката си. Никой не се обади, и Рений не каза нищо. Мълчанието продължаваше, ставаше болезнено. Никой не помръдваше, всички стояха като статуи. Накрая Рений си пое дъх и изрева:

— Никой от вас ли няма достатъчно смелост да се изправи срещу един еднорък старец? Тогава се връщайте на работа и работете добре. Защото ще ви наблюдавам и няма да предупреждавам.

Тръгна срещу тях и те му направиха път — дръпваха се безмълвно встрани. Крикс погледна към Пар и той сви рамене, и отстъпи назад с останалите. „Луцида“ продължи да плава спокойно през студеното море.

Рений влезе в каютата, затвори вратата и се облегна безсилно на нея. Усещаше, че под мишниците му е мокро от пот, и изруга под нос. Не беше свикнал да постига подчинение по този начин, но равновесието му не беше в ред и знаеше, че още е слаб. Спеше му се, но нямаше да легне, докато не привършеше упражненията. Въздъхна, извади меча и започна да упражнява ударите, които беше научил преди цели петдесет години — все по-бързо и по-бързо, докато острието не се удари в тавана на ниската каюта и не заседна там. Рений изруга гневно. Мъжете, застанали близо до вратата, го чуха и се спогледаха с широко отворени очи.