Вратите на Рим [bg]

Марк неохотно свали туниката и сандалите и остана само по бельо. Под развеселения поглед на Крикс започна да разтяга и разтърсва краката си, като използваше дървените перила за подпора. Не бързаше: ентусиазмът на Крикс му говореше, че мъжът мисли, че той няма да се справи.

Най-накрая се почувства разгрят и готов. Взе камата, стъпи на плоското дърво, обикалящо кърмата, и се приготви да скочи. Разстоянието беше около двадесет стъпки, дори при такъв кораб като „Луцида“, който даваше силен крен. Опита се да си припомни малкото гмуркания, които беше направил при пътуването до едно езеро с родителите на Гай, когато беше на осем или девет години. Събра ръце.

— По-добре вземи това — прекъсна мислите му Крикс. Държеше запечатания с катран край на едно тънко въже. — Вържи го на кръста си, за да не изостанеш от кораба. Не е бърз, но не можеш да го догониш с плуване.

— Благодаря — каза Марк и го изгледа с подозрение; питаше се дали Крикс не е имал намерение да го остави да се гмурне без въжето и е променил намерението си в последния момент.

Върза здраво въжето и погледна студената вода, набраздена от кормилните весла. Една мисъл го вцепени.

— Къде е другият край?

Крикс има благоприличието да се престори на смутен — това потвърди подозренията на Марк — и безмълвно посочи мястото, където беше вързано въжето. Марк кимна и отново се вгледа във вълните.

После скочи и се вряза в синята вода с остър мляскащ звук.

Задържа дъх, докато се гмуркаше, и трепна, когато въжето го спря. Корабът го повлече. Той започна да се бори да стигне до повърхността и изпъшка облекчено, щом изплува близо до кормилните весла.

Виждаше тъмните им ръбове да порят вълните и се опита да се хване за хлъзгавата повърхност на едното, но не успя. Разбра, че трябва да плува бързо, за да не изостане.

От студа мускулите му започнаха да се схващат и Марк разбра, че има малко време, преди да стане напълно безпомощен. Стиснал здраво камата с дясната си ръка, той си пое въздух и се гмурна.

Докато стигне долната страна на веслото, дробовете му щяха да експлодират. Задържа се само за няколко секунди, докато пръстите му опипваха слузта, но не напипа нищо, приличащо на раковината, която му беше описал Крикс. Изруга и се изрита обратно към повърхността. Усети, че силите му се изчерпват.

Пое си отново дъх и пак се гмурна в тъмната вода.

Крикс усети присъствието на стария гладиатор още преди да го види да идва. Рений погледна трептящото във водата между веслата въже, после погледна Крикс. Морякът видя в очите му сив гняв и отстъпи назад.

— Какво правиш? — тихо попита Рений.

— Първият помощник проверява кормилните весла и остъргва лепките — отвърна Крикс.