Мечът на тамплиерите [bg]

— Мила семейна картинка — каза Пеги, която също бе наблюдавала сцената, взе последното пържено картофче и го лапна. — Няма кетчуп — оплака се тя. — Типично за французите.

— Приключи ли? — попита я Холидей.

— Да — отвърна тя. — Измисли ли нещо?

— Абсолютно. Малката Мари-Клер Алар ми даде чудесна идея.

Платиха сметката, пресякоха авеню „Фош“ и застанаха пред сградата с №10. Отвориха входната врата и се озоваха във фоайе, застлано с мраморни плочи. На стената имаше месингови табелки с номерата на апартаментите и звънци. Провериха имената, но не откриха семейство Алар.

Холидей чу тихо проскърцване. В дъното на коридора имаше друга врата, която лекият ветрец бе побутнал едва-едва. Вратата бе от полупрозрачно армирано стъкло. Отвъд него се виждаше естествена светлина. Двор? Най-вероятно. Минаха по коридора и Холидей натисна бравата.

Озоваха се пред плочник, заобиколен от миниатюрна градинка. Оттатък градинката се издигаше двуетажна каменна къща с покрив, застлан с червени керемиди. Вероятно преди доста години тъкмо тази къща е била оригиналният №10, а заобикалящият я каньон от апартаменти е бил построен впоследствие.

Минаха по плочника и спряха пред входната врата. Тя бе изработена от тъмен дъб, резбован с декоративни ромбчета. Ключалката бе стара, достатъчно голяма, за да влезе в нея показалец. Холидей би могъл да я отключи с крив пирон. Той обаче се пресегна, опипа рамката над вратата, измъкна оттам голям железен ключ и го пъхна в ключалката. Завъртя го и вратата се отвори. Двамата прекрачиха прага.

Къщата нямаше нищо общо с евтиния хотел на улица „Латран“. Отляво се намираше просторна библиотека с камина, голям старинен глобус, поставен върху стойка на колелца, и огромен плазмен телевизор, заобиколен от лавици с книги. Имаше още кожено канапе, два удобни на вид кожени фотьойла и масивно дъбово бюро с цвета на входната врата.

Редицата прозорци със спуснати щори гледаше към миниатюрната градинка и една стара каменна стена. Късното следобедно слънце проникваше между жалузите на щорите и хвърляше ивици светлина върху зеления персийски килим. Беглият преглед на документите, оставени върху бюрото, разкри на Холидей, че господин Пиер Алар е професор по философия в университета във Венсан, а госпожа Алар е всъщност доктор Алар, стоматолог ортодонт.

Вдясно от входната врата имаше просторна трапезария с великолепно обзаведена кухня в задната част. На горния етаж имаше четири спални, три по-малки за всяко от момичетата и една по-голяма за господин и госпожа Алар. Холидей и Пеги дори не намериха време да си пожелаят лека нощ. Холидей си избра спалнята с куклите Барби, а Пеги се настани в онази с плакатите на „Колдплей“ по стените. И двамата заспаха за броени минути.