![Мечът на тамплиерите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/9/mecht-na-tamplierite-bg-download.jpg)
Мечът на тамплиерите [bg]
- Автор: Кристофер Пол
- Серия: Тамплиери #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-436-9
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на тамплиерите [bg]». Краткое содержание книги:
Ситуацията се влоши още повече. Мъжът се усмихна през кървавата маска, покрила долната половина на лицето му, зъбите му блеснаха като жълтеникави перли.
— Мръсник! — изсъска убиецът.
Пъхна дясната си ръка под ризата и извади компактна „Берета Томкат“, минипистолет, разработен през седемдесетте. Изстрелите му звучаха като кихане на плъх, а куршумите му бяха едва трийсет и два калиброви, но и трийсет и две калибровата дупка в главата си е дупка в главата. Нападателят пристъпи напред все така усмихнат, вдигна пистолета и сви показалец около спусъка.
В този миг Пеги изникна отнякъде, хвърли се напред и се промуши под дясната ръка на Холидей, здраво стиснала дългия стилет. Насочи го като ъперкът под брадичката на убиеца и стоманата прониза гърлото, езика и небцето му, преди да спре в средния му мозък.
Пеги пусна ножа. Мъжът се строполи като камък, падна напред и заби лице в обувката на Холидей. Пеги трепереше цялата, облещила очи от ужас.
— Мъртъв ли е? — прошепна тя.
— Шегуваш ли се? — отвърна й Холидей. — Мъртъв е, и още как — добави и издърпа крака си. Главата на нападателя тупна на пода. Трупът изобщо не кървеше.
— Мили боже! — простена Пеги. — Аз го убих!
— Само частица от секундата преди той да убие мен — успокои я Холидей. Прегърна я и я притисна силно към себе си. — Ти ми спаси живота, хлапе.
— Няма нищо.
Двамата се загледаха в трупа на пода.
Холидей се наведе и обърна мъртвеца по гръб. Провери китката му. Откри татуировката: същия символ с меча и лентата, който бе видял на ръката на стрелеца в Англия.
— От хората на Келерман е — каза Холидей.
Провери портфейла на убиеца. Според личната му карта той бе Луи Рено, марокански гражданин, роден в Казабланка. Откри и удостоверение в кожена калъфка, което го представяше като капитан в елитната Groupe d’Intervention de la Gendarmerie Nationale, групата за специални операции като борба с тероризма и освобождаване на заложници на френската жандармерия.
— Той е ченге — каза Холидей. — При това е антитерорист. Боя се, че това означава сериозни неприятности.
26.
— Как може да е полицай? — учуди се Пеги, без да откъсва поглед от трупа на пода. Стаята започваше да мирише на кланица. Беше в разгара на лятото, което означаваше, че скоро ще се появят и мухите. — Нали каза, че е от хората на Келерман. Той се опитваше да те убие.
— Но въпреки това е ченге.
— И какво ще правим сега?
— Изчезваме колкото се може по-бързо. На рецепцията разполагат с данните от паспортите ни. Бързо ще разберат кой е наел тази стая.
— Онзи дядка долу има поглед на лешояд. Не изпуска нито кой влиза, нито кой излиза.
— Вероятно е видял ченгето. Позволил му е да се качи в стаята. Вероятно е взел подкуп. Не бива да ни вижда, че напускаме хотела.
— И как ще стане това?
— Иди в стаята си и си събери багажа. Имам идея. Ще те чакам тук.
Пеги излезе. Холидей взе пистолета, портфейла и личната карта на мъжа. Това щеше да забави установяването на самоличността му и да им спечели малко време. Пеги се върна с чантата си, преметната през рамо. Холидей излезе от стаята и тръгна към стълбите. Вместо да слезе по тях обаче, продължи. В дъното на коридора имаше прозорец, който гледаше към задната уличка. На три метра под прозореца имаше нещо като малък навес с наклонен покрив, под който бяха подредени контейнерите за смет, използвани от хотела. Холидей помогна на Пеги да се качи на перваза. Тя скочи върху покрива на навеса, а оттам — на земята. Секунди по-късно към нея се присъедини и Холидей.
— А сега какво?
— Изчезваме оттук.
Тръгнаха по тясната уличка, която ги изведе на улица „Латран“. Никой не им обърна никакво внимание; все едно нищо не се бе случило, което си бе точно така, поне що се отнася до минувачите около тях.
Излязоха на авеню „Сен Жак“, после свиха надясно и се запътиха към Сена и Пти Пон. Минаха покрай улица „Юшет“ и стигнаха моста. На другия бряг на реката се издигаше внушителната сграда на Префектурата на полицията, а зад нея се виждаха познатите очертания на катедралата „Нотр Дам“.
По средата на моста Холидей спря и погледна нагоре по реката. Покрай каменните парапети отляво бяха наредени сергиите на букинистите. Под кея се бяха скупчили неколцина бездомници. Под моста мина туристическо корабче с прозрачен покрив и се насочи на запад. Няколко пухкави облачета се носеха лениво по лятното небе. Това можеше да е един прекрасен следобед в Париж, ако не беше, разбира се, трупът в хотелската стая.