Мечът на тамплиерите [bg]

Какво чуваше? Нечий дъх или това бе порив на вятъра, който се носеше по улицата навън? В бидето капеше вода. Холидей се сети за ножа, причинил всички тези щети в стаята, затова свали сакото си и го уви около лявата си ръка. Отвори рязко вратата. Банята беше празна.

Върна се в стаята, но нещо го накара да застане нащрек. Завесата на душа бе дръпната и закриваше ваната. Не смяташе, че преди да напусне стаята, я е оставил в това положение. Обърна се. Покрай рамото му прелетя наточено като бръснач острие и пред погледа му се появи висок слаб мъж с бяла риза, извадена над панталоните. Мъжът се хвърли отново към него, а Холидей отстъпи назад и си удари главата в рамката на вратата.

Отдръпна се към отворената врата. Нападателят се опита да забие ножа между ребрата му и макар Док да успя да се извърти, дългото тънко острие раздра ризата му и го поряза. Холидей обаче успя да изрита противника си рязко в слабините.

Нападателят изкрещя и се хвана с една ръка между краката. Холидей отстъпи назад, но се спъна в разпорения дюшек. Миг по-късно нападателят се озова върху него, възседна гърдите му, пъхна ръка под брадичката му и натисна главата му назад, за да оголи гърлото му и да го пререже.

Холидей подскочи нагоре, успя да оттласне противника от гърдите си, запрати го в желязното легло и удари ръката с ножа в металните пружини. Заби коляно в лицето на мъжа и натисна с цялата си сила.

Нещо изпука и непознатият нададе приглушен вик. Холидей го улови за ръката и огъна китката му върху ръба на желязното легло, изви я назад, така че тя почти докосваше ръката. Мъжът изохка отчаяно и изпусна ножа, който издрънча на пода.

Нападателят обаче успя да се освободи от хватката на Холидей и се изправи, макар и неуверено. Оказа се доста по-едър от първоначалната преценка на Холидей, а в изражението му имаше нещо диво и плашещо. Приличаше на бойно куче, не се предаваше дори със счупена скула и разкървен нос, беше в стихията си, решен на всяка цена да изпълни възложената му задача.

Един бегъл поглед показа на Холидей, че ножът е останал зад гърба му; да посегне към него обаче би означавало да обърне гръб на противника си. Забеляза и ръцете на нападателя — външните ръбове на дланите му бяха покрити с твърди мазоли. Търнър, един от инструкторите по бойни изкуства в Уест Пойнт, имаше подобни ръце. Такива ръце бяха в състояние да счупят на две дебела дъска или тухла. Да смажат гръклян. Този тип не се нуждаеше от нож.