Мечът на тамплиерите [bg]

Седяха на терасата, огрени от лъчите на яркото следобедно слънце, и оглеждаха гората от мачти, изпълнила яхтеното пристанище чак до каменния вълнолом на vieux port, старото пристанище, отвъд което се простираше Бискайският залив. Над главите им се рееха пискливи чайки. Бризът опъваше въжетата на ветроходните лодки и ги караше да проскърцват, но скрибуцането им се губеше в равномерния пулс на прибоя.

За Холидей не бе трудно да си представи как е изглеждало това място преди хиляда години — махаш яхтите, изпълваш пристанището с каравели с триъгълни латински платна, галери с безброй гребла и яки, макар и тромави на вид ханзейски търговски когове, готови да отплават в открито море. Някои щяха да се отправят към Англия, други към Лисабон, трети към Гибралтар и оттам към Светите земи. Човекът, притежавал подобна флотилия, би трябвало да разполага с огромна власт. Ако херцогът на Аквитания, който освен това бил и тамплиер, сключел съюз с такъв човек, неизбежно би се превърнал в сериозна заплаха за католическата църква. Парченцата от мозайката започваха да се подреждат.

— Какво се е случило с Дьо Флор?

— Убили са го в Турция през 1305 година — каза Дюрок и отпи от напитката с мътен жълтеникав цвят.

— Убили са го? По чия заповед?

— Някои твърдят, че по заповед на Михаил IX Палеолог, младия византийски император, други обвиняват папа Климент V.

Климент бил епископ на Поатие, а това означавало и на Ла Рошел. Той бил човекът, който две години по-късно — през 1307 г. — наредил тамплиерите да бъдат арестувани и екзекутирани… Да, новата метла мете чисто-чисто, както гласи една поговорка. Освен това Климент успял да отърве почти банкрутиралия френски крал Филип IV от огромния му дълг към тамплиерите. Така кръгът бил затворен.

— Папа Климент като че ли никак не е обичал Дьо Флор — отбеляза Пеги.

— По това време тамплиерите притежавали прекалено много власт и прекалено големи богатства, повече, отколкото било добре за тях — отвърна Валери Дюрок. — Атаката срещу тях била ръководена от Ордена на Светата инквизиция.

— Като испанската инквизиция ли? — попита Пеги. — Онази, която изгаряла хората на клади?

— Донякъде — отвърна Дюрок. — Инквизицията е нещо повече. Тя на практика е била нещо като ЦРУ на католическата църква, търсила е еретици не само сред простолюдието, но и вътре, в самата църква. Ако има нещо, което католическата църква да ненавижда повече от всичко останало, това е промяната.

— ЦРУ? — каза Холидей. — Не е ли малко прекалено?

— Никак даже — възрази Дюрок. — Доминиканците например, така наречените божии кучета, изпращали шпиони, които да проникнат в други ордени. Папите използвали шайки наемни убийци още по времето на Борджиите, а в епохата на Ренесанса религиозното убийство било издигнато в ранг на изкуство. В наши дни пък съществува институция, наречена Содалитиум Пианум, или Братството на Пий40, създадена от Ватикана със задачата да издирва църковни служители, изповядващи доктрини, отречени от църквата.