Мечът на тамплиерите [bg]

— Добре ще ми се отрази още един sandwich jambon — каза Пеги. — Умирам от глад!

Заключиха къщата и се върнаха в „Ла Турел“. Беше девет сутринта и движението по улиците бе доста натоварено. Настаниха на същата маса, на която бяха седнали и предния ден, и същият подсмихващ се сервитьор се появи с меню в ръцете. Пеги избра омлет с билки, а Холидей — с шунка. И двамата си поръчаха по още едно кафе. Храната отново бе великолепна, а обслужването — нелюбезно.

— Трябва да стигнем до Ла Рошел — каза Холидей. — Но ако полицията ни издирва, ще постави под наблюдение летищата и жп гарите.

— Да вземем кола под наем — предложи Пеги.

— Ако са установили самоличностите ни, ще поставят под наблюдение и агенциите за автомобили под наем.

— Трябва да има някакъв начин — каза Пеги. — Не можем да останем в дома на семейство Алар завинаги.

Изядоха закуската, изпиха кафето, а сервитьорът очевидно нямаше обичая да долива празните чаши на клиентите. Пеги наблюдаваше слабия трафик и паркираните по авеню „Фош“ автомобили.

— Забеляза ли, между другото, служебния адрес на госпожа Алар? — попита замислено след малко.

— Авеню „Виктор Юго“. Малък номер, ако не ме лъже паметта. Може би шест?

— Това е само на една пряка от Триумфалната арка.

— И?

— Помисли. Семейството има миниван. Защо?

— Защото имат три деца и къща в провинцията.

— Почти сигурно децата ходят в някое близко училище. Университетът на Венсан се намира на пет-шест километра оттук в посока Сен Дьони. Там най-вероятно има и детска градина за служителите в университета.

— Е, и?

— Това означава, че младият професор Алар води децата на училище. С минивана. И не мога да си представя д-р Алар, която може да си позволи да има стоматологичен кабинет на една пряка от Триумфалната арка, да отива на работа с метрото, заедно с дребната буржоазия.

— Искаш да кажеш, че имат още една кола?

— Почти съм убедена — отговори Пеги. — И това е нейната кола.

Холидей огледа улицата. От двете й страни бяха наредени паркирани автомобили, да не говорим колко пресечки имаше наблизо.

— И как ще я намерим? В квартала има стотици коли!

— Не гледаш достатъчно телевизия, Док. Казвала съм ти го вече, добре дошъл в дигиталната ера!

Платиха и се върнаха в каменната къща, скрита във вътрешния двор на модерната сграда. Пеги откри ключовете точно където очакваше: в кутийка за бонбони, оставена на масата до вратата. Ключът с вградена в него аларма и система за дистанционно отключване и заключване на вратите бе окачен на ключодържател с емблемата на „Мерцедес“. Десет минути по-късно — след като натискаха копчето за отваряне на вратите на всеки няколко метра — успяха да открият колата на зъболекарката, паркирана на ъгъла на улица „Кар“.