Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
Пинчър искаше заседатели, които вярват в поговорката „Където има дим, има и огън“. Което означава, че щом Стив Соломон е седнал на подсъдимата скамейка, за бога, трябва да е извършил нещо гадно… без значение дали е предумишлено убийство, или убийство по непредпазливост.
Подборът на заседатели върви на две нива. Единият задава въпроси, другият слуша отговорите и наблюдава. Аз говорех, Виктория наблюдаваше. Не само този, който отговаря, но и останалите зад преградата. Правилната оценка на езика на тялото е много важен инструмент в практиката ни.
След ден и половина имахме шестима заседатели и двама резерва. Шестимата бяха трима мъже и три жени, по презумпция добри и честни граждани. Бяха типичните за Маями заседатели, което ще рече различни комбинации: кубинско-американска — два пъти, колумбийско-американска, хаитянско-американска, африканско-американска и един обикновен американец.
Съдия Мелвия Дакуърт даде предварителните си инструкции. Наред с добре познатите стари предупреждения да не обсъждат делото с близки и приятели имаше и някои нови. Никакви есемеси, туитове, блогове или фейсбуци, свързани с делото. Без Инстаграм, Пинтерест или Гугъл за търсене на информация.
И преди бях защитавал подсъдими пред съдия Дакуърт и я харесвах. Беше афроамериканка на около петдесет и пет, служила като капитан във военния съд. Повечето от нашите съдии като че ли идват от щатската прокуратура и много често симпатизират на обвинението. Във военните съдилища адвокатите сменят страните. Един ден си прокурор, на другия — защитник. Може би трябва и цивилните прокурори да се въртят по подобен начин. Мнозина страдат от заболяване, което наричам „емоционален скорбут“. Вместо липса на витамин С обаче не им достига способност да изпитват съчувствие.
В миналото, когато по време на изслушвания проявяваше особена строгост към мен, често я наричах „капитан Дакуърт“ вместо „ваша чест“. Тя обикновено се усмихваше и ме наричаше в отговор „редник Ласитър“. Винаги съм ценил съдиите с чувство за хумор. Освен това винаги се отнасяше справедливо със защитата, което не може да се каже за всички съдии.
След като заседателите положиха клетва и бяха готови да раздават правосъдие или някакво смислено подобие на правосъдие, съдията каза:
— Ще се оттеглим за петнайсет минути. Това е почивка. След това щатът ще представи встъплението си.
52
Просто убийство
Докато заседателите бяха в тоалетната, Рей Пинчър приближи наперено масата на защитата, привидно за да поговорим.
Никога не би го направил, ако заседателите бяха в залата. Фамилиарниченето между опонентите създава впечатление, че това е игра между приятели.
Всъщност друженето с противниковата страна ми допада. Мисля си за Леброн Джеймс и Кевин Дюрант, които бъбрят преди мача, а после, когато звънне звънецът, се ръгат взаимно в коремите.
Пинчър намести задника си на масата, докато пишех с големи печатни букви в бележника си:
ИНЦИДЕНТ! ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ: ПИСТОЛЕТИТЕ ГЛОК ЧЕСТО ПРОИЗВЕЖДАТ ИЗСТРЕЛ НЕВОЛНО.
Пинчър, разбира се, се възползваше от потайната си способност да чете наопаки. Не беше дошъл, за да ме пита дали мангото в задния ми двор е дало много плод. Искаше да види кои папки съм извадил от чантата си за встъплението.
— Как е Кип в училище? — попита, като че ли наистина го интересуваше.
— Играе малко футбол. — Не престанах да пиша. ДВОЙНИЯТ СПУСЪК НЕ Е ДОСТАТЪЧЕН ДА ПРЕДОТВРАТИ ЧОВЕШКА ГРЕШКА. СЛУЧАЙНИЯТ ИЗСТРЕЛ НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
— Надявам се да е по-бърз от вуйчо си. — Пинчър обичаше да ме жегва.
— Аз само се надявам да е по-умен.
С това Пинчър ме тупна закачливо по рамото и прошепна:
— Знаех си, че онзи ден само изпускаше парата.
— Моля?
— Като твърдеше, че е стреляла Надя. Това е мъртва теза, не се подигравам. Случайният изстрел е единствената ти защита и го знаеш.
Показа ми перлената си усмивка на политик и се върна на масата си.
Да, знаех, че ще дойде да надзърне, така че му предложих малко дезинформация. Нещо като финт във футбола.
— Господин Пинчър, готови ли сте да започваме? — попита съдия Дакуърт.
— Да, ваша чест.
— Господин Ласитър?
— Напълно, ваша чест.