Игра на милиарди [bg]

Боби натисна бутона Enter и екранът светна. Провери последно използваните програми. Първото, което излезе, беше „Скайп". Кликна върху небесносинята иконка, за да стартира програмата. От менюто избра „История". През последните няколко дни Едуард Астър и Пенелъпи Еванс се бяха обаждали неколкократно на една и съща персона.

Cassandra99

Астър отвори информацията за кореспондента. Взе писалка и преписа уебадреса: Cassandra99@donetsk.ru.

Ru за Русия.

Последното обаждане беше осъществено в 14:00 часа в събота.

Астър премести курсора върху иконката за свързване и кликна. В средата на монитора се отвори прозорец — черен прозорец. Никой не се виждаше в него. Втори по-малък прозорец показваше собственото му лице, уловено от камерата, вградена в самия монитор. Изглеждаше измъчен и изморен.

— Кой си ти? — попита мъжки глас.

Приятел или враг? Астър нямаше време да размишлява.

— Робърт Астър. Ти кой си? Мъжът не отговори на въпроса.

— Какво искаш?

— Сигурен съм, че знаеш.

— Знам, че си син на Едуард Астър. Това не обяснява присъствието ти в дома му.

— Баща ми ми изпрати съобщение, преди да бъде убит. Смятам, че то е свързано с причината за срещата между него, Гелман и Хюз онази вечер.

— Какво ти написа?

— Първо трябва да разбера кой си ти.

— Аз съм този, който предупреди баща ти за проблема в самото начало.

— Виж — започна Астър, — писна ми да се въртя в кръг. Ако няма да ми кажеш името си, поне ми кажи за какво е всичко това.

Мъжът отново отказа да отговори.

— Какво ти написа баща ти?

— Една дума. Палантир. Споделих с Пенелъпи Еванс и осъзнах, че тя знае за какво говоря. Сега е мъртва.

— Значи си говорил с Пенелъпи?

— За кратко. Не искаше нищо да ми споделя по телефона. Каза, че те слушат и че те знаят какво правя.

— Повярва ли й?

— В началото не.

— А сега?

— Да.

— Защо си промени мнението?

— Когато научих, че е работила с баща ми, се свързах с нея, за да уговоря среща. Тя ми каза да отида в къщата й. Помоли ме да побързам. Единственият начин някой да е разбрал, че съм тръгнал за там, е да ми е хакнал телефона и да го е използвал като микрофон, за да слуша разговорите ми. Не знаех, че това е възможно допреди миналата нощ.

— Какво те убеди?

Астър разказа за записания глас, взет от гласовата му поща, който му казваше да слезе в гаража, и случилото се в асансьорната шахта.

— Щом могат да направят това, то тогава лесно могат да използват телефона ми като микрофон.

— Започват да се отчайват. Подобно нещо ще остави километрични следи. Трябва да се случи скоро.

Бял шум нападна екрана.

— Това те ли са? — попита Астър.

— Опитват се да слушат дори сега. — Гласът беше изгубил естествения си тембър. Звучеше като робот, думите бяха странно модулирани.