Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Среднощен танц - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Среднощен танц

Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:

Лейди Арабела Блайдън притежава красота и ум, и е уморена от мъжете, които виждат само едното от двете в нея. Когато един ухажор казва на Арабела, че е склонен да пренебрегне ужасните ? литературни наклонности на интелектуалка, за сметка на външността и богатството ?, тя решава да си вземе почивка от брачния пазар. Но никога не е очаквала, че по време на продължителен престой в провинцията, ще срещне лорд Джон Блекууд – ранен герой от войната, който я вълнува както никой друг мъж досега. Лорд Джон Блекууд е изживял най-ужасните кошмари на войната… но нищо до този момент не е било така плашещо за измъченото му сърце, както лейди Арабела. Тя е опияняваща, вбесяваща… и го кара да иска да живее отново. Изведнъж той пише лоша поезия и се катери по дърветата в непрогледно тъмната нощ… само за да може да танцува с нея, когато часовникът удари полунощ. И макар да знае, че никога няма да бъде мъжът, когото тя заслужава, той не може да спре да я желае. Но когато жестоката дневна светлина измести магията на нощта, ще може ли тази изтерзана душа да се научи да обича отново?
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 127
Перейти на страницу:

— Имам проблем — съобщи Джон тихо. Алекс наклони глава. — Джордж Спенсър се опитва да ме убие.

Чу се рязко поемане на дъх, след което Алекс попита:

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм, че някой се опитва да ме убие — отговори Джон. — И не мога да приема, че появата му пред този дом е съвпадение.

Алекс прокара ръка през косата си. Спомни си гнева на Спенсър, когато Джон го беше принудил да дезертира.

— Не. Не е съвпадение. Ще трябва да се занимаем с него.

Джон се изненада на куража, който му вдъхна използваното от Алекс първо лице, множествено число.

— Къде ще останеш за през нощта?

Не беше глупав въпрос. В края на краищата Джон се беше оженил преди по-малко от час. При други обстоятелства двамата с Бел биха заминали на сватбено пътешествие или биха се върнали в Блечфорд Манър, където да се усамотят. Но той смяташе, че в провинцията няма да са в безопасност; домът му имаше твърде много прозорци и врати, през които можеше да се промъкне Спенсър. Вероятно щяха да са в по-голяма безопасност в Лондон, дори само поради това, че наоколо имаше много хора, които можеха да станат свидетели на набезите на Спенсър.

— Не знам — отвърна Джон най-накрая. — Напоследък бях зает. Не съм го обмислял. Не ми се иска да отведа Бел обратно в дома на брат си.

— Останете тук — предложи Алекс. — Ще взема Персефона у дома за тази нощ. Без съмнение Бел вече не се нуждае от наставница. — Той се усмихна дяволито. — Ти доста чевръсто се погрижи за тази работа. — Джон не можа да сдържи усмивката си. — Ще изпратя още няколко слуги. Тук е пълно, но не вреди да има още неколцина. Колкото повече хора има тук, толкова по-безопасно ще е за вас.

— Благодаря ти — отвърна Джон. — Обмислях и да наема личен охранител за нея през следващите няколко седмици.

— Добро хрумване. Ще се погрижа.

— Моля те, няма нужда.

— За бога, човече, та ти току-що се ожени. Остави проклетите охранители на мен!

Джон кимна утвърдително и му хрумна, че лесно ще свикне с представата за семейство, което го обича.

— С Ема ще останем в града, докато всичко се нареди — продължи Алекс. — Ела сутринта и ще решим какво да правим по въпроса със Спенсър.

— Ще го направя.

— А междувременно, ти желая великолепна първа брачна нощ.

— За това непременно ще се постарая.

На вратата се почука и Бел подаде глава в стаята.

— Алекс, приключи ли с него? — попита тя. — Защото това е първата ми брачна нощ и смятам, че имам право да съм с младоженеца си.

— В интерес на истината точно за това говорехме — каза Алекс с разбойническа усмивка. — И като стана въпрос, мисля да намеря жена си и да се прибирам.

Бел го изпрати, клатейки глава.

— Но за какво толкова говорехте? — попита тя мъжа си.

Той я прегърна през раменете и двамата последваха Алекс.

— Ще ти разкажа утре.

Скоро след това си тръгнаха неколцината им гости. На тръгване обаче, Ема хвана Бел за ръка и я дръпна настрани.

— Има ли нужда да… да си поговорим? — прошепна тя.

— Не мисля — също шепнешком отвърна Бел.

— Сигурна ли си?

— За какво?

— Че няма нужда да ти поговоря?

— Ема, за какво говориш?

— За брачната любов, празноглавке. Трябва ли да ти говоря?

— О… ами не. Няма нужда.

Ема отстъпи, а на лицето й играеше лека усмивка.

— Помислих си, че сигурно няма. — Тя пусна ръката й и отмина, но след няколко стъпки се обърна: — Ами тогава хубава вечер.

— О, определено — усмихна се Бел.

— Какво беше всичко това? — попита Джон и се наведе да целуне жена си по врата, след като гостите вече ги нямаше.

— Утре ще ти кажа.

— Добре. Други неща ме занимават тази вечер. — Той я поведе към стълбите.

— Мен също — последва го тя пъргаво.

— За какво си мислиш? — попита Джон, когато стигнаха площадката. — Точно сега?

— Мислех си, че се радвам, че ще останем тук тази нощ.

— Хм, аз също. Щеше да отнеме много повече време да се върнем вкъщи.

— У брат ти ли?

— Не, патенце. В Блечфорд Манър.

Бел се усмихна:

— Струва ми се толкова отдавна, когато за последно бях там. Дори не се бях сетила, че имам нов дом.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 127
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)