Среднощен танц

Ако не се беше оженил току-що, щеше да е в много лошо настроение.

Най-сетне намери Бел заспала на канапето в дневната й. Той се усмихна и си помисли, че тя заслужава да поспи. Със сигурност се беше постарал да я държи будна предната вечер. Тъй като не искаше да я обезпокои, той излезе от стаята на пръсти и се върна в библиотеката, където се настани в едно кресло със „Влюбеният пилигрим“ в ръце.

Щом Бел можеше да я прочете, значи и той може. Дразнеше го мисълта, че трябва да седи и да чете, когато някой кроеше заговор да го убие, но при възприетата стратегия нямаше какво друго да направи.

Беше минал голяма част от второ действие, когато Бел почука на вратата.

— Влез!

Тя подаде глава.

— Притеснявам ли те?

— В първия ми ден на женен мъж? Едва ли.

Тя влезе, затвори вратата след себе си и се отправи към креслото до Джон.

— Не, не — спря я той, като я хвана за ръката. — Ето тук.

С едно изкусно дръпване Бел се строполи в скута му. Тя падна със смях и го целуна два пъти по линията на челюстта, удивена от това, колко удобно се чувстваше вече с този мъж.

— Какво четеш? — попита и хвърли поглед на книгата му.

— „Влюбеният пилигрим“.

— Това пък за какво го четеш?

— Ами ти го четеш.

— Е, и?

Той я щипна по носа.

— Помня колко беше сладка, когато говорихме за тази книга в деня, когато се запознахме.

Бел му отговори с още една целувка.

— Сетих се какво не беше наред със сватбата ни — каза Джон замислено.

— Нима?

Той се наведе и докосна ъгълчето на устата й с устни.

— Повечето двойки — промълви, като прекъсваше думите с леки движения на езика — прекарват цяла седмица в леглото, след като се оженят. А ние дори не се успахме.

— Може да се върнем — предложи Бел и запърха с мигли.

Ръката му се плъзна по корема й и застана върху гърдите.

— Интересна идея.

— Мислиш ли? — попита тя, тихо шепнейки.

Джон я притисна нежно, наслаждавайки се на отговора й.

— Мхм.

Той се усмихна лениво, докато гледаше как тя извива гръб.

Усещаше как зърното й се втвърдява и тялото му се стегна в отговор.

— Винаги ли ще се чувстваме по този начин? — прошепна тя.

— Божичко, надявам се да е така.

Той се наведе и покри устата й с твърда, настоятелна целувка. Устните и езикът му бяха безмилостни, искаха да я вкусят цялата, неумолими в мисията си да покорят самата й душа.