Среднощен танц

— Дори за няколко минути ли?

— Не и ако искаш да се омъжиш тази вечер.

Бел нямаше представа какво трябва да означава това, но предпочете да не разбира. Тя закрепи парче бяла испанска дантела върху косата си.

— Явно не мога да чакам Нед повече. Викни Алекс да ме съпроводи до олтара.

Ема още веднъж изтича надолу по стълбите, хвана мъжа си за ръката и каза на Персефона да започне да свири на пианото.

Двамата с Алекс завариха Бел на горната площадка точно, когато Персефона заблъска по инструмента.

— Боже милостиви — възкликна Алекс, когато какофонията нахлу в ушите му, — това Бетовен ли е?

— Мога да се закълна, че поисках Бах — смръщи се Бел.

— И на Бах не ми прилича — отвърна Алекс. — Не прилича на нищо.

— Да се надяваме само да не запее — обади се Ема и хвърли на братовчедка си една последна усмивка, преди да тръгне надолу по стълбите, за да заеме мястото си като кума.

— Едва ли ще се справи по-зле от теб — присмя й се Алекс.

Бел погледна към братовчедка си, която вече беше минала половината стълби.

— Май не те чу — прошепна тя.

— Навярно е за добро. Ще тръгваме ли? — Алекс й предложи ръката си. — Мисля, че е нашият ред.

Докато се носеха надолу по стълбите, покрай всичките розови и бели рози, които Бел специално беше поръчала, притеснението и разочарованието от бързата й сватба се стопиха и остана единствено дълбоко усещане за удовлетворение и радост. Всяка стъпка я носеше към мъжа, когото обичаше и чийто живот щеше да се свърже неотделимо с нейния.

Когато влезе в гостната и го видя да стои до свещеника, а в очите му горяха гордост и желание, едва се сдържа да не се хвърли в прегръдките му.

Двамата с Алекс най-сетне стигнаха до предната част на стаята и той сложи ръката й върху тази на Джон и отстъпи.

— Чеда божии! — излая мистър Дос и алкохолни пари облъхнаха лицето на Бел. Тя се покашля дискретно и отстъпи крачка назад.

Персефона не разбра, че трябва да спре, и продължи да свири жизнено и радостно на пианото. Дос се обърна към нея с видимо раздразнение и извика:

— Казах „Чеда божии!“.

Думканията на Персефона умряха в мъки. Бел се възползва от това, че вниманието на Дос беше отвлечено и прошепна на Джон:

— Сигурен ли си, че е божи служител?

— Напълно — потисна усмивката си Джон.

Дос отново се обърна към младоженците.

— Както казвах, чада божии. — Примигна няколко пъти той и огледа малобройната публика. — Или може би трябва да кажа „вие тримата“ — измърмори.

— Ако обичате, гостите са четирима — не се сдържа Бел.

— Извинете?

— Казах — процеди тя, — че гостите са четирима. Да, сватбата е необичайна, но бих искала всичките ми четирима гости да бъдат отбелязани в нея.

Усещаше как до нея Джон се тресе в безмълвен смях. Дос не беше от хората, които лесно биха отстъпили пред едно нищо и никакво девойче, каквото му се виждаше Бел, особено след като се беше подкрепил с пет чаши първокласно бренди.