Среднощен танц

— От кого е? — попита Бел.

Джон смачка хартията.

— От Джордж Спенсър — отговори разсеяно.

— Какво? — изпищя жена му. — Защо ти пише?

— Ами нали се опитва да ме убие — меко обясни Джон, — а освен това по-рано днес му изпратих писмо.

— Какво? Защо? Защо не ми каза?

— Започваш да звучиш като заядлива жена — въздъхна той.

— Ами своя жена ме направи ти, вчера, а колкото до натякването, смятам, че имам право при нашето нетърпимо положение. Сега ще отговориш ли на въпроса ми?

— На кой от всичките?

— На всичките — процеди тя.

— Написах му писмо, защото сметнах, че ще съм в по-добра позиция да се защитя, ако се срещна с него лице в лице и преценя степента и естеството на омразата му към мен. Не ти казах, защото спеше. А след това имахме друго… занимание, така да се каже.

— Извинявай, че ти креснах — рече Бел с по-благ тон. — Но не виждам какво мислиш, че ще постигнеш, като се срещнеш с него. Просто му даваш възможност да те убие.

— Мила, не смятам да поемам излишни рискове. Помолих го да се срещнем тук. Би трябвало да е много отчаян, за да се опита да направи нещо такова в дома ми или твоя дом, според случая.

Още щом думите излязоха от устата му, Джон знаеше, че не е трябвало да ги изрича, защото Бел извика:

— Но ти не знаеш колко е отчаян! Ако те мрази достатъчно, може и да не го е грижа за последиците, ако те убие пред свидетели. Скъпи, не мога да ти позволя да поемеш подобен риск. — Тук гласът й се прекърши. — Твърде много те обичам.

— Бел, не казвай…

— Ще казвам каквото си искам и толкова! Рискуваш живота си, не ми казваш, че ме обичаш, дори не ми позволяваш аз да ти кажа, че те обичам! — Тя издаде някакъв нечленоразделен звук и притисна устата си с юмрук за момент, за да спре надигащото се хлипане. — Изобщо ли не те интересува?

Той я сграбчи за раменете със зашеметяваща сила.

— Бел, интересува ме — почти изръмжа той. — Не позволявай на никого да те убеди в противното.

— Никой не се и опитва да го стори. Освен теб.

Дълбока, неравна въздишка разтърси тялото му.

— Бел, не ти ли стига да знаеш, че ме интересува? Че си достигнала дълбини в сърцето ми, за които дори не подозирах? Това не ти ли стига засега?

Тя преглътна конвулсивно. Много мразеше, когато не разбираше какво говори. Въпреки всичко кимна.

— Засега — повтори той тихо. — Не за дълго. Със сигурност не завинаги.

Той взе главата й в ръце и се наведе да я целуне, но тя се отдръпна.

— Явно, първо трябва да се справиш с това чудовище. Трудно е да градя брака ни, когато се страхувам да не загинеш.

Джон се опита да не обръща внимание на празнотата, която се настани в сърцето му, когато тя се бе отдръпнала.