Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
— Много си красива — прошепна Нед.
— Благодаря ти — усмихна се Бел, дълбоко трогната от думите му.
С брат й много се обичаха, но обичта им се изразяваше повече в караници, отколкото в комплименти. Когато Бел отново стигна до гостната, Джон все още я гледаше с блеснали от любов и гордост очи, но този път тя забеляза и следа от смях в тях. Бел отвърна на радостното му изражение със замаяна полуусмивка, за да му каже, че не я е грижа, че сватбата й е пълна каша. Тя искаше само него.
Церемонията продължи забележително гладко, като се имат предвид несполуките в началото. Персефона дори спря да блъска по пианото веднага щом Дос простена „Чеда божии“.
И не след дълго Джон и Бел станаха съпруг и съпруга.
Всички ръкопляскаха, когато се целунаха, макар че Дънфорд по-късно отбеляза, че е пляскал по-скоро на факта, че церемонията е завършила успешно, отколкото за щастието на двойката.
След традиционните поздравления и задължителните целувки за булката от всички мъже в залата (бяха само трима и не отне много време), Нед погледна радостно сестра си и попита:
— Къде ще е приемът? Умирам от глад.
Бел посърна. Беше забравила, че трябва да има прием. А се оплакваше, че няма какво да прави! Въпреки всичко обаче смяташе, че макар да сияеше от щастие, задето най-сетне се е омъжила за мъжа на мечтите си, ако имаше празненство тази вечер, то щеше да е повече вечеря, отколкото сватбен прием.
— Бел реши да отложи приема — елегантно се намеси Джон, — до идването на родителите ви. Сметна, че майка ви би го предпочела.
Нед си помисли, че майка им би предпочела Бел да почака и с церемонията, но не каза нищо. Усмихна се безизразно на новия си зет и най-сетне зададе въпроса, който го занимаваше цяла вечер:
— Как точно се запознахте със сестра ми?
— Наскоро закупих един имот близо до земите на Ашбърн в Уестънбърт — отвърна Джон. — Там се запознахме.
— Освен това се е бил с Алекс на Полуострова — добави Бел. — Били са близки.
Нед погледна Джон с новооткрито уважение.
— Като говорим за войната — внезапно се намеси Алекс, — познайте кого видях от каретата си на път за насам.
— Кого? — обърна се Джон към него.
— Джордж Спенсър.
Бел усети как пръстите на Джон се затягат около ръката й. Той сякаш искаше да каже нещо, но от устата му не излезе и звук.
— Със сигурност трябва да го помниш? — попита Алекс.
— Кой е Джордж Спенсър? — отговори му с въпрос Бел.
— Един стар познат — побърза да й отвърне Джон.
Алекс се наведе и целуна братски Бел по бузата.
— Смятам, че сега трябва да оставим младоженците насаме. — Той се усмихна на Ема, която незабавно се обърна да си върви.
Джон обаче му препречи пътя, като постави властно ръка върху рамото му.
— Ашбърн — започна тихо, — всъщност искам да поговоря насаме с теб, преди да тръгнеш.
Алекс кимна и двамата отидоха в библиотеката. Джон затвори вратата.
— Не съм сигурен дали си чувал цялата истина за Джордж Спенсър.
Алекс наклони глава:
— Знам, че си го принудил да напусне армията.
— След като го прострелях.
— Моля?
— В задника.
Алекс отиде до близката маса, наля си чаша уиски и я изгълта.
— Имаше ли някаква причина?
— Изнасилваше една испанка — момиче, което се бях заклел да закрилям.
Алекс изпсува тихо, а кокалчетата му побеляха върху чашата.
— Ако онзи навън наистина е бил Джордж Спенсър — заяви Джон язвително, — едва ли е дошъл да поднесе поздравленията си на младоженците.
— Има ли нещо повече в тази работа? — вдигна вежда Алекс.
Джон претегли предимствата и недостатъците на това да разкаже на Алекс за затруднението си. Никак не му се искаше да замесва мъж с жена и дете на път в потенциално опасна ситуация. Но пък той също имаше жена, а предвид плановете му за близкото бъдеше, смяташе, че скоро може да се очаква и бебе. Тези нови отговорности натежаваха върху него и той си спомни думите на Бел от преди няколко дни.
Не можеш да се справиш сам.
Джон не знаеше как да последва съвета й. От толкова време беше сам, че не знаеше как да поиска помощ, не знаеше как да я приеме. Сега Алекс беше негова роднина — по сватовство, но все пак роднина. Джон вече чувстваше по-силна връзка с него, отколкото с братята и сестрите си. Деймиън дори не успя да дойде на сватбата — а Алекс и Ема бяха едва ли не долетели от провинцията. Непознатото усещане за семейна близост започна да залива Джон. Той погледа към Алекс, който го наблюдаваше внимателно.