Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
— Виждам само трима.
— Четирима са.
Пръстът му посочи Алекс, после в Ема и накрая в Дънфорд:
— Един, двама, трима!
— Четирима! — довърши Бел с победоносен жест към Персефона, която наблюдаваше от пианото с очевиден интерес и задоволство.
Тогава Дънфорд избухна в гръмогласен смях, което отприщи Ема и Алекс, които дотогава успяваха да се овладеят. Дос почервеня обилно и заяви:
— Тя е пианистката.
— Тя е моя гостенка.
— Добре де, добре, нетърпима госпожичке — измърмори той и попи челото си със спаружена носна кърпа. — Чада божии, събрали сме се днес пред четирима свидетели…
Следващите няколко минути от церемонията бяха благословено без събитийни.
Джон не вярваше на късмета си. Само още няколко минути, мислеше си той, и двамата щяха да разменят обети и пръстени и след това тя щеше да бъде негова вовеки веков. Готов да се пръсне от радост и нетърпение, той си наложи да устои на подтика си да разтърси речовития свещеник и да го накара да се разбърза.
Знаеше, че е редно да се наслаждава на всеки миг от церемонията, но в действителност искаше само да се свърши по-бързо и той да се оттегли с невястата си в някое скрито местенце за цяла седмица.
Надеждите на Джон за бърза венчавка обаче бяха попарени, когато входната врата се отвори с оглушителен трясък. Дос го погледа изкосо и той кимна рязко в знак, че церемонията трябва да продължи.
Дос продължи да се запъва в речта си дори когато се чуха тежки стъпки в коридора, които гръмовно се приближаваха към тях. Решена да не прекъсва свещеника повече, Бел упорито гледаше напред, но Джон не се стърпя и се обърна. В същия момент тъмнокос младеж нахлу в стаята. Очите му бяха толкова сини, че нямаше как да бъде друг, освен брата на Бел.
— Боже мили! — възкликна той, като прескочи едно канапе. — Стигнахте ли вече до момента за възражения?
— Ами, не — отговори Дос, а носът му ставаше все по-червен на светлината на свещите. — Не сме.
— Добре. — Нед сграбчи свободната ръка на Бел и я издърпа настрани от импровизирания олтар. — Знаеш ли какво правиш? — изсъска. — Кой е този? Познаваш ли го въобще? Какво става? И как смееш да ми пращаш вест, че се омъжваш на следващия ден и толкоз? Къде ти беше умът?
Бел търпеливо изслуша тирадата.
— С кой въпрос да започна?
— Вижте какво! — прогърмя Дос. — Венчавката ще се състои ли? Трябва да…
— Ще се състои — заяви Джон със смъртоносен глас.
— Аз съм зает човек — заекна свещеникът, — трябва да…
— Мистър Дос — прекъсна го Дънфорд елегантно, като го обезоръжи с опустошителна усмивка. — Приемете извиненията ми за това прекъсване. Подобно отношение към човек с вашето положение в обществото е нечувано. Бихте ли изпили чаша бренди с мен, докато се разреши този въпрос?
Бел не знаеше дали да благодари на Дънфорд или да го удуши. Както вървяха нещата, Дос щеше да е твърде пиян, за да изпълни церемонията. Тя завъртя очи и се обърна отново към брат си, който я гледаше притеснено.
— Сигурна ли си, че го искаш? — питаше той. — Кой е този мъж?
Алекс пристъпи напред и потупа Нед по рамото.
— Той е добър човек — увери го с тих глас.
Ема кимаше енергично до него.
— Обичаш ли го? — попита Нед.
— Да — прошепна Бел, — с цялото си сърце.
Нед я погледна в очите в опит да прецени дълбочината на чувствата й.
— Добре тогава. Извинявам се за прекъсването — заяви на висок глас. — Но ще трябва да започнем отначало, защото искам аз да дам сестра си на младоженеца.
— Вижте какво, младежо! Вече минахме половината — излая Дос. — Аз съм зает човек.
— Ти си червендалест пияница — промърмори Бел под нос.
— Какво казахте? — попита Дос, като мигаше яростно. Обърна се към Дънфорд, когото вече смяташе за съюзник и го сграбчи за рамото. — Какво каза тя?
Дънфорд внимателно се освободи от хватката на свещеника.
— Не се тревожете, добри човече, ще ви се плати допълнително за главоболията. Аз ще се погрижа.
Бел и Нед забързаха нагоре по стълбите и тъкмо бяха стигнали най-горното стъпало, когато чуха Дос да казва:
— Тя пак ли ще свири?
След което се чу силен удар, чийто източник Бел не искаше да знае.
Няколко секунди по-късно Персефона заблъска отмъстително по пианото и Бел захвана второто си слизане по стълбите към олтара през този ден.