Част от секундата [Split Second - bg]

— Добре, да допуснем, че не е обявил намеренията си. А не е ли имало нещо друго? Не е ли казал нещо подозрително или необичайно?

— Баща ми се славеше като блестящ преподавател, но по сърце си оставаше непоклатим радикал, който още живееше в шейсетте години.

— В какъв смисъл?

— Че бе склонен да прави скандални изказвания, които можеха да се приемат и като подозрителни.

— Добре, да се насочим към нещо по-конкретно. Имаш ли представа откъде е взел пистолет, за да застреля Ритър? Властите така и не успяха да изяснят.

— Още преди години ме питаха за всичко това. Тогава не знаех, не знам и сега.

— Добре — каза Мишел. — А не помниш ли някой да е идвал през седмиците преди стрелбата по Ритър? Човек, когото не си познавала?

— Арнолд нямаше много приятели.

Кинг рязко вдигна глава.

— Значи вече е Арнолд?

— Мисля, че имам право да го наричам както си искам.

— Добре, не е имал много приятели. А евентуални убийци между тях? — попита Мишел.

— Трудно е да се каже, след като не подозирах какво се спотайва у Арнолд. Убийците нямат навика да разгласяват своите намерения, нали?

— Понякога го правят — отвърна Кинг. — Доктор Джорст каза, че баща ти беснеел срещу Клайд Ритър и неговите намерения да съсипе страната. Случвало ли се е нещо подобно в твое присъствие?

Вместо отговор Кейт стана и отиде до прозореца с изглед към Франклин Стрийт. Навън сновяха коли и велосипеди, по стъпалата на сградата седяха студенти.

— Какво значение има сега? Един убиец, двама, трима, сто! На кого му пука?

Тя се завъртя и ги изгледа, скръстила упорито ръце на гърдите си.

— Може и да си права — каза Кинг. — Но от друга страна то би могло да обясни защо баща ти е направил това.

— Направи го, защото мразеше Клайд Ритър и всичко, което той олицетворяваше — отвърна разпалено Кейт. — Така и не бе загубил желанието си да разклати системата.

Мишел се загледа в политическите плакати по стените.

— Професор Джорст ни каза, че вървиш по стъпките на баща си, включително и в опитите „да разклатиш системата“.

— Много от делата на баща ми бяха добри и достойни. А кой разумен човек не би мразил твар като Клайд Ритър?

— За жалост един обективен отговор би те изненадал — поклати глава Кинг.

— Изчетох всички статии и коментари, които излязоха след това. Изненадана съм, че никой не направи телевизионен филм за случая. Сигурно са го сметнали за маловажен.

— Човек може да мрази някого, без непременно да го убива. По всичко личи, че баща ти е бил пламенен мъж, твърдо вярващ в своята кауза, но дотогава нито веднъж не се е замесвал в насилие. — При тези думи Кейт Рамзи сякаш трепна леко. Кинг забеляза това, но продължи: — Дори по време на Виетнамската война, когато е бил сърдит млад мъж и би могъл да застреля някого, Арнолд Рамзи е предпочел да се въздържи. При подобно минало би било логично твоят баща, уважаван професор на средна възраст с любима дъщеря, да отхвърли мисълта за насилствени действия, свързани с омразата му към Ритър. Но може и да е променил решението си под влиянието на някакъв друг фактор.