Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Това всъщност са тъмните сили, които инспирират нашите илюминирани приятели и им дават страхотните идеи, че на хората трябва да се имплантира чип, че всички раси по света трябва да се смесят, че е необходимо всичко да се следи и контролира и — което е заклетата им цел: че част от населението трябва да бъде заличено. Това са съществата, вдъхновили Албърт Пайк; те инспирират днешните властници — илюминатите, които държат политиците в ръцете си и в края на краищата не ни позволяват да спим спокойно.
Положението обаче изобщо не е безнадеждно — надеждата има нещо общо със светлината.
Иска ми се още веднъж да резюмирам това, което узнахме за финия свят (отвъдното), защото то е основата за новия светоглед, който ще ви изложа малко по-късно.
Обобщавайки, можем да кажем:
• Освен грубо-материалния свят съществува фино-материален свят, наричан отвъдно или духовен свят.
• Душите ни произхождат от него. Той е това, откъдето всичко идва и където всичко е изпълнено с живот. Съществуват фини същества, населяващи този свят, които грубо можем да разделим на две групи:
1. Такива, които никога повече не се прераждат, защото вече имат много висока вибрация и са близо до божественото единство и
2. Такива, които се инкарнират на Земята или на някоя друга планета, за да могат отново и отново да трупат опит във физическия свят. След смъртта душата, която влиза в тялото, отново се връща в духовния свят. Смъртта сама по себе си не съществува.
Основа на всички закономерности в творението — както физически, така и духовни (метафизически) — е Законът за причината и следствието, който прави така, че до нас да достигне това, което преди сме заложили като причина. Сами (като следствие) си причиняваме болка, радост, омраза, любов, имаме успех или търпим провал. Ако накараме друго същество да страда, в този, или в друг живот ще разберем какво е изтърпяло то. Ако сме доволни от направеното във физичния свят, ние оставаме във фината материя и там продължаваме по други еволюционни пътеки.
Трябва да наречем първичната енергия на всичко съществуващо, обозначавана с мъжки съществителни като „Създател“, „Творец“ или „Бог“, „Абсолютна любов“ или „Абсолютна светлина“! Всички създадени някога духовни същества някога са били в нея — ние също! Някои се отдалечават и за известно „време“ (ако там времето съществуваше) се намират в зоните на мрака — отчасти съзнателно, отчасти несъзнателно. Заради липсващата светлина, от която те обаче имат нужда, за да „живеят“, тъмните същества (наричани демони) се залепват за хората, които са ги допуснали или „поканили официално“. Поканили означава, че в аурата на човека е имало пукнатини или дупки — пристанищни точки, в които съществата на мрака могат да се закотвят, за да изсмукват животворна енергия. Дупките, пукнатините или тъмните петна обаче не са тяхно дело, а на самия човек — следствие от всички форми на интоксикации, както и на ситуации, в които засегнатият е „извън себе си“ (например употреба на наркотици, пиене на кръв или алкохол, омраза, яд, депресия, самосъжаление…). Чистото гностично учение говори за светлина и сянка в нас, без които светлината и сянката отвън никога не биха могли да влязат в резонанс. Въпросните тъмни същества от само себе си не биха могли да навредят, а се нуждаят от „зареждане“ (резонанс), предизвикано от самите хора според закона: „Подобното привлича подобно“.
• Съществуват междинни светове — те не са съвсем физични, но не са и съвсем отвъдни — световете на прозирните природни духове.
• Съществуват ангели, ангели-хранители и духовни водачи, т.е. същества, които водят и се грижат за душите, инкарнирани в материалния свят. Те обикновено са част от нашето духовно семейство и ни съветват преди да слезем в материята. След като отново „умрем“ във физическия свят, те ни вземат и ни отвеждат „у дома“. В тяхно присъствие ние разбираме дали престоят ни на Земята е бил ползотворен или отново трябва да „слезем“, за да съберем още опит.
• „Починалите“ не са „мъртви“, а се чувстват добре в духовния свят. Понякога те се свързват с нас. С помощта на медиум можем да получим директен контакт с тях (или с други същества от финия свят), което не трябва да се прави за удоволствие или от любопитство, а само когато случаят го налага.