Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Наричаме ги същества без съвест. Немислимо е да ги променяме; би било глупаво да се борим с тях, защото всичко, което излъчим, като енергиен бумеранг се връща при нас. Най-доброто, което можем да направим, когато срещнем човек с подобна аура, е да го избегнем и да направим дъга около него. Може да ви звучи безсърдечно, но повярвайте, казвам го от собствен опит. Някога Исус е съветвал: „Не трябва да хвърляме бисерите си на свинете.“ И наистина става дума за „свине“, защото когато някой — най-вече пред децата — се държи като свиня, той трябва да бъде избягван. Христос естествено е съветвал да се молим за тези души…
Искам обаче да отправя предупреждение срещу прекалено бързата преценка и присъда. Обикновено бързо започваме да ровим в спомените си кой от познатите ни влиза в кастата на тъмните същества. Не ви приканвам да изпадате в другата крайност! Само защото някой ни е накарал да страдаме, не означава автоматично, че той е „от другите“. Разбрахме, че „страданието“ е огледало на качеството ни на живот и подканва към промени. Наистина има и хора, които стават по-горди и самоуверени, ако са причинили вреда на някого или са го наранили, ударили, измъчвали (и търсят следващата си жертва, но трябва да се опитаме да разберем каква кармическа игра извършител-жертва се разиграва).
Съществуват хора, които никога не могат да направят подобно нещо на себеподобните си, но — съзнателно или не — се наслаждават да измъчват животни.
Ще отговоря със следния обикновен пример:
Да си представим стая през светъл ден. Никаква — колкото и да е голяма — сянка не може да измести напълно светлината от стаята. Дори навън да е тъмно, все има и малко светлина. Нека обърнем нещата: намираме се в напълно затъмнено помещение. Достатъчен е и най-малък лъч или най-безобидна свещичка, за да „разгони“ голяма част от тъмнината.
De facto светлината може да прогони тъмнината, но тъмнината не може да прогони светлината, защото реално мрак не съществува, той не е нищо повече от липса, отсъствие на светлина! Следователно тя винаги е по-силна!
Пренесено към тъмните сили означава: радостта и смехът премахват и най-мръсното енергийно блато, или казано по друг начин — светлината, любовта и радостта се спуска там, където е „нищото“: липсата на светлина, на любов, на радост.
Задължително повтаряме още веднъж! Разбрахме от Ариан, че душите без светлина, наречени демони, вземат необходимата им енергия от хора, с които успяват да влязат в резонанс — от тези, които с мислите, чувствата и действията си продуцират мрак.
Никой демон или друго енергийно същество не може просто ей така, от нямане какво да прави, да се нахвърли на някого. Ако обаче се навъртат около човек с дефектна аура (подобната на пашкул енергийна защита на душата ни), на повредените места се задържа нещо демонично и тогава говорим за „обсебване“. Силните демони предизвикват в нас страх, защото страхът е една от най-силните емоции, която дава енергия на съществата без светлина. В книгите си баща ми нарича това енергиен вампиризъм. Всъщност тези същества не могат да причинят нищо повече.
Обсебване в случая означава, че някакво чуждо тъмно същество или демон прониква в съзнанието ни или се закачва за нас. Вероятно подобни същества се намират близо до нас и чакат слаб или подходящ емоционален момент, когато „не сме на себе си“ — това понякога се случва в живота. Ако се отворим, т.е. изпаднем в резонанс с тъмното същество и започнем да се държим като него — агресивно, изпълнени с омраза, гневно, търсещи отплата, с желание за бой, изпълнени със страх или опиянени — то, така да се каже, получава входен билет. Законът е „Подобното привлича подобно“. Виновен е не демонът, а обсебеният, защото съзнателно или не, го е допуснал в себе си. Едно дете-медиум веднъж ми разказа какво ставало в дискотеките и при хората, употребяващи наркотици. Невероятно…
Нека не забравяме и филмите на ужасите. В Холивуд често се случва артистите, участващи в подобни продукции, внезапно да починат по време на или малко след снимките. Най-известният пример е „Полтъргайст“.
Не става дума за „случайност“, а за Закон за подобието. Ако гледаме филми за демони, вампири или полтъргайсти, не трябва да се учудваме, че те се чувстват привлечени. Следователно и чрез тях, т.е. заради предизвиканите от екрана емоции, може да се стигне до обсебване. През последните си години актьорът от „Дракула“ Бела Лугози наистина спеше в ковчег. Той не само силно се беше идентифицирал с ролята, но вероятно е влязъл в резонанс с чуждо същество, което се е чувствало добре от постъпката му.