Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
• четене и познаване на цветове с уши, ръце, подмишници, чело, китка, крак, нос;
• местене на предмети и чупене на клони на дървета — чрез духовна сила;
• рентгенов поглед: виждане през човешко тяло, картон и стени;
• пресмятане наум по-бързо, отколкото с калкулатор;
• увеличаване на предмети с гледане и движенето им със силата на мисълта;
• отключване на катинари със силата на мисълта;
• виждане на думи или образи върху смачкана или накъсана на парчета хартия (33).
Тези феномени не са концентрирани само в Китай, а се случват по целия свят.
В столицата на Мексико например бяха открити повече от хиляда деца, които са в състояние да „четат“ с различни части на тялото си. Изглежда така, сякаш способността на китайчетата се е пренесла в Мексико и по други места. И явно това е доказателство за библейското „изливане на Духа“…
След като китайското правителство започва да изследва феномена за „четене“ при децата, се оказва, че той е само върхът на айсберга. Пол Донг разказва как на едно от събранията хиляди от посетителите получили по една пъпка от роза. След като всички заели местата си и в залата се възцарила тишина, едно малко момиченце излязло съвсем само на сцената и се загледало в публиката. Тогава, след като леко помръднало с ръка, пред очите на всички розовите пъпки започнали да се отварят и се превърнали в истински рози.
Донг пише и за друго демонстрационно представяне, в което взели участие около пет хиляди китайски деца. Едно от тях имало пред себе си затворено стъклено шишенце с хапчета. След като пред очите на публиката му сложили капачка и го облепили със скоч, то било поставено пред детето. Отстрани имало инсталирана видеокамера, която запечатала всичко на лента. Детето казало, че започва, и публиката напрегнато зачакала. Внезапно таблетките, които били вътре в стъкленото шише — без детето изобщо да е помръдвало, т.е. само със силата на мисълта, преминали през стъклото и останали да лежат на масата. При друг случай дете направило същия опит с монета, която безпрепятствено преминала през стъклото и останала да лежи отвън.
Според Пол Донг има и други феномени, демонстрирани в Китай и междувременно те са признати от китайската официална власт. Естествено първоначално правителството решава, че става дума за трик a la Дейвид Копърфийлд, но броят на децата-чудо продължава да расте. Когато през 1997 г. книгата на Пол Донг излезе в САЩ, се твърдеше, че властите в Китай са регистрирали повече от сто хиляди такива деца.
След като реалността на събитията вече не можела да се опровергае и хората разбрали какво значи това за Китай, се започва изграждане на специални училища и образователни центрове, в които да бъдат развивани дарбите на децата-феномени. Междувременно, ако днес бъде открито дете с подобни умения, то веднага е давано в специално училище за отглеждане (33).
Интересен страничен ефект е, че деца, които нямат такива дарби, започват да проявяват подобни качества в присъствието на супер-децата.
Това подсеща за Ури Гелер, който в книгата си „Моят живот, пълен с чудеса“ твърди, че имал контакт с извънземни. Те му помагали. През 1973 г. Гелер участва в едно радио- и по-късно в едно телевизионно предаване, в което огъва лъжици и други метални предмети със силата на мисълта. Освен това приканва слушателите и зрителите да сложат на масата си лъжица или нож и да видят дали ефектът може да се разпространи. Действително има съобщения, че и други лъжици се деформирали, без някой да ги е докосвал. Също и вилици, ключове, игли, верижки, гривни… Дори в чекмеджетата имало изкривени прибори. Спрели часовници отново започват да работят. Регистриран е и друг страничен ефект — деца, които гледали телевизионното предаване, при това само един-единствен път, започнали изведнъж да кривят лъжици. В началото на 2004 г. Ури Гелер повтори това по германската телевизия.
Изображение 82: Високопоставени ръководители на американски петролен концерн наблюдават как чрез мисълта си момичето отваря цветна пъпка (1992). С телекинеза другото момиченце кара таблетка да „премине“ стъклената стена на шише.
Изображение 83: Китайският „суперкомпютър“: тринадесетгодишният Шен Кегонг, на когото са необходими 20 секунди, за да отговори на въпроса: колко прави 6259? — 14 551 915 228 366 851 806 640 625. Забележете, смята наум!