Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Хората от съседните села често търсят Ариан заради способностите му на ясновидец. Той пътува с мотора си и „преглежда“ къщата за „духове“.
Ариан различава най-общо:
• Починали, които разбират, че са напуснали физическите си тела;
• Духове на починали, които не разбират, че са мъртви (наричани привидения или призраци), които не желаят злото никому, и
• Демони, които са наясно с безчинствата си и съзнателно предизвикват вреда.
Обяснението на Ариан:
„Повечето души на умрели са вземани от духовните им спътници (ангели-хранители), виждат живота си последователно в обратен ред и после решават дали отново да се инкарнират или да останат в духовния свят. Има и умрели, които научават за своята «смърт», когато са в духовния свят, но по някаква причина се явяват пред хора като мен. Когато ме посещават, се спускат от високо-вибрираща духовна сфера. Затова и за мен не е лесно да ги видя. Обикновено те идват скоро след смъртта си, когато спомените и чувствата им към семейството и приятелите им са още много силни и искат да ги видят още веднъж. Те ми говорят, а аз превеждам на присъстващите, на роднините. Тези души не са свързани с определени места и ако искат, могат да придружават човек навсякъде — на гробищата, на работа. С времето емоциите избледняват и душите се изкачват в по-високи вибрационни светове. По принцип тогава вече не ги виждам.
Духове наричам душите, които не знаят, че са «умрели» и се явяват на различни хора. По някаква причина те не приемат смъртта и не се пренасят в отвъдното. Често засядат в междинното пространство, да, някой път не са в състояние да видят своя ангел-хранител. Понякога са объркани и твърдо смятат, че не са умрели и че живеят така, както самите нас. Хората ги виждат като «привидения» и това обикновено става на мястото, с което приживе са били свързани особено силно емоционално — къщата, двореца, там, където е настъпила смъртта… те, така да се каже, са свързани със Земята. Понякога обаче е заради съпруга/та, децата, ревност или печал.
Тъй като в последния си живот силно са се привързали към тях и не искат да ги изоставят (т.е. са най-близко до нашия материален свят), те се превръщат в души-привидения и за мен е по-лесно да ги видя. Те най-често са забелязвани от «нормалните» хора, които след това казват, че са видели дух или призрак. Заради убеждението си, че живеят съвсем «нормално», призрачните души искат да получат и вниманието на хората. Те ни виждат, но ние тях не — принципно. Много съм спорил, че тези души често не искат да повярват, че са умрели. Вълнуват се, че говорили с партньора си, но той не им обръщал внимание. Това е едно… Често ме досмешава от какви неща продължават да се вълнуват починалите. Дълго говоря с тях, показвам некролозите им, ако са на разположение, отиваме заедно до гроба им, и така те постепенно разбират, че няма какво повече да правят в дома си…
Мога да виждам и чувам душите-призраци по-ясно, отколкото другите, които са осъзнали прехода към духовния свят.“
За „тъмните сили“ и за демоните той казва:
„Светлинните богове разказват за земята Ур, създадена от Твореца — вселената. Възникването на вселената, т.е. на страната Ур (Ur), е наречен Ur-Sprung42. По онова време Ур бил едно. После Създателят сътворил светлината и автоматично — тъмнината (затова се говори за ur-teilen43). Ур станал полярен, бил разделен. Ние обаче не трябва да съдим (ur-teilen) и да виждаме творението разделено, защото двете половини са едно цяло, и двете са «добро». Ето защо ние се чувстваме добре, когато в нас и в духа сме едно и безмълвно се свързваме със Създателя.
Следователно когато творецът създал светлината, автоматично възникнала и тъмнината. Тя не е зла или лоша, тъмнината просто е област, където няма светлина. Но светлината е и любов, значи тъмнината е област без любов.
Създателят е сътворил всички същества от светлина; той не е създал злото, още по-малко лошотията или «дявола». Някои от създадените същества решили да се откажат от светлината, направили това без-светлинно място свой дом и там се чувствали «добре» по свой начин. Това е техният свободен избор. Светлината, съответно Създателят, не се отвръща от никого, но и никого не приема обратно. Създателят знае, че съществуването на светлината и съответно собствената динамика на творението предполага двойственост, която днес наричаме полярност. И тя дава възможност на съществата да избират. Така възниква състоянието, познато днес като — светлина и тъмнина, ангели и демони, любов и омраза.“
42
От немски — произход, начало — бел. прев.
43
От немски — отсъждам, съдя — бел. прев.