Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Вероятно повечето от вас смятат, че отвъдното се намира на небето, отвъд Слънчевата система или може би дори извън галактиката ни, но това е толкова погрешно, колкото и вярата, че Бог е някакъв мъж с брада. Отвъдното всъщност се намира между нас. Ние не го виждаме, защото вибрацията му е много по-фина, по-висока и днешният типичен гражданин не може да го възприеме. Само един тънък воал разделя нашето битие от отвъдното. Умишлено казвам „типичен гражданин“, защото духовният свят, както вече разбрахме, не е отворен за всекиго. Ясновидецът е този, който вижда у хората светлото тяло, светлинното енергийно поле или аурата. Как така? Той има способността да възприема по-висока вибрация, повече честоти. (Подобно на човешкия слух.)
Да вземем за пример кучешките свирки. Кучетата ги чуват, но хората не. (Естествено има и такива, които чуват кучешката свирка.) Ако кажете, че постоянно чувате звуци (от кучешката свирка на съседа Ви), ще ви сметнат за луд. Но вие знаете какво сте чули. Същото е и с отвъдното или със света на природните духове. Те се намират в междинно поле, във вибрацията, по-висока от честотите на материалния ни свят, но не толкова висока, колкото на отвъдното. Съответно много от децата, които с детски отворения си дух все още възприемат трептенията на отвъдното, могат да виждат природни духове. Същото става със земеделците и най-обикновените хора, които не са потънали в материалния свят или в интелектуалното мислене.
От психологията знаем, че животни, особено кучета и котки, реагират на умрели — вият или стават неспокойни: те също възприемат финия свят.
В този случай дори и сухата наука е на наша страна, защото доказа, че „умиране“ всъщност не съществува. Ние сме съставени от енергия, а енергията не може да умре. Тя само може да приема други състояния, така, както и леденото кубче не може да „умре“, когато го стоплим — то става на вода; сменя само агрегатното си състояние. По същия начин стоят нещата и с нас, живите същества. Ние притежаваме физическо тяло със съвсем определен, специфичен модел на вибрация. Душата обаче има по-висока вибрация, където „времето“ тече по съвсем различен начин. Ако потърсим аналогия с водата, бихме могли да сравним тялото с леденото кубче, душата с водата и духа с водната пара. Всичко е съставено от една и съща субстанция, само частта на молекулните трептения — вибрацията, се различава.
Трябва да добавим, че понятията време и пространство, не съществуват в отвъдното.
За улеснение можем да си представим не-съществуването на времето по следния начин: от гледна точка на отвъдното, нивото на физическото съществуване изглежда като диск или топче, в които всяко пространство и всяко време съществуват в един и същ момент, а душата ни може да избира кога и как да се „включи“.
Следователно и една секунда в отвъдното тук на Земята може да бъде век, хилядолетие или една минута. Зависи кога ще се инкарнираме отново. Съгласно това същността би могла да се прероди през 6012 г. сл.Хр. или 100 години пр.Хр — според това какъв опит искаме да придобием.
В самото отвъдно обаче не се чувстваме нито млади, нито стари, а по-скоро в разцвета на силите си.
След като чухме думите на Харалд, отново ще рискуваме със същия въпрос: съществуват ли „тъмни сили“?
Едно от пътуванията ми в Централна Америка, свързано с изследването на населени подземни градове, ме срещна със семейство, живеещо в немска колония, което имаше забележителен син. Казва се Ариан и тогава, 16-годишен, беше висок 1,90 метра. Той има най-сините очи, които някога съм виждал в живота си. Освен това има златно-руса коса и е абсолютният блян за всяка жена. Освен особено красивата си външност, той има дарбата да вижда аури, разговаря с мъртви, с извънземни и лекува хора с поставяне на ръка.
Ежедневно прави упражнения с руни, като контактува с духовни същества. Веднъж ми направи демонстрация. Седна в центъра на хола и започна да заема различни пози. Който познава упражненията на руните, знае силата им. Той каза, че в четирите ъгъла на стаята щели да се явят четири огромни същества, ако заеме определена руна-позиция (руната на мъжа) за около една минута. Ариан ги описа по начина, по който си представяме северните божества Тор или Один
— с дълги руси коси и бели роби. Те пазели не само него, а и цялото помещение, в което той лекувал или прогонвал демони. Каза, че повечето от местните експериментирали с вуду и комуникирали предимно с низки същества. Затова нямало нищо чудно, че улавяли демоничните енергии. Често препоръчвал на хората да изоставят практиката от миналото, но най-често го чували едва когато го викали, за да гони демоните. Не се страхува от тях. Само се смее. Каза, че „неговите“ същества, които понякога наричаше светлинните богове, не допускали никакво друго същество, независимо колко силно е то.