Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Образно можем да си представим отвъдното (духовния свят), където са духовното тяло, духовните водачи, ангелите-хранители и т.н., като високо здание. Ще е още по-ясно, ако си представим това здание направено от стъкло, прозрачно. Има само един светлинен източник някъде високо на покрива, следователно партерът ще е мястото с най-малко светлина. Там ще е мястото, което наричаме „ад“, то е най-отдалечено от светлината и в него пребивават душите на престъпниците, убийците, лихварите… Въпреки това става дума за част от същата постройка, а не за отделно помещение. Групата, която се задържа в партера, не е свързана с наемодателя, а с резонанса на наемателите — в зависимост от собствените трептения на духовните тела, които предпочитат тъмните области.
Има една древна история, че Бог, като разбрал как все повече същества се отказват от светлината, попитал своите архангели кого да изпрати в тъмнината, за да могат другите да се върнат. Най-красивият и най-светлият ангел взел думата и казал: „Татко, аз ще сляза вместо теб и ще занеса светлината ти там, където е най-големият мрак, за да могат те отново да разберат кои са.“ Този ангел бил Луцифер, носителят на светлината!
Това е само приказка. Луцифер някога е бил римското име на Зорницата, която оповестява настъпването на новия ден. Но дали в това няма някаква истина? Във всеки случай всички деца-медиуми по този въпрос са на едно мнение: създателят не е създал никакъв дявол, за да ядосва малките хора. Но защо много от нас са избрали този път, пътя на тъмнината? Ние чуваме глас от две посоки и усещаме две спотаени в нас страни — тъмната и светлата. Понякога в ухото ни шепне ангел, който иска да ни изведе към светлината, а друг път чуваме демон, който иска да ни задържи в тъмнината.
Може би, това е имал предвид Христос, като казва: „Небето и адът са вътре в нас.“ От нас зависи кои от силите ще използваме — за светли или за тъмни, мрачни неща.
Естествено по-лесно чуваме тъмната страна, когато не сме самите себе си — интоксикирани с отрови, алкохол, наркотици, бързане, агресия, омраза или депресия…
Ариан продължава:
„Демоните, съществата без светлина, не завладяват хората по заповед на мнимия княз на мрака; те имат нужда от енергия, за да живеят, и я вземат от хората, които внасят тъмнина в мислите, чувствата и действията си, които нямат любов, с което повреждат и правят дупки в аурата си. Има и хора, които са доста преуспели в живота си на бизнесмени, да, и в политиката, и в религията, постигнали са всичко безцеремонно, без съвест, студено. Те са натрупали много тъмнина в себе си. Убеден съм, че съществуват инкарнации на мрака, които се опитват тук, на Земята, да пропагандират тъмнината. Всеки ден виждаме резултата по телевизията или в децата, които посягат към оръжия, измъчват животни и други безобидни създания.
В живота си често се сблъскваме с такива хора. Те говорят за духа, смеят се и говорят за любов. Но това е само игра, действията им показват друго. Понякога човек се опитва да види в тях и «доброто», но доброто е колкото се може по-бързо да се разделим с тях, защото ние не можем да «спасим» никого. Всеки може да спаси само себе си, ако изобщо говорим за «спасяване».
Тъмната страна постоянно се опитва да ни подмами. Отчасти, за да ни привлече на своя страна, което всъщност е много трудно, защото светлината не може да бъде угасена толкова лесно. Тя може да бъде помрачена само за кратко. Тъмните сили се опитват да живеят от светлината и едновременно да изтощят емоционално светлинните същества. Тъмните сили не желаят да се променят, а да унищожават…
Въпреки че няма дявол, съществуват силни демони, които, от своя страна, предвождат орляка на демоните. Те обаче никога не са врагове на светлината или дори врагове на творческата сила.“
Естествено изказването на Ариан, че наистина има „тъмни“, зли сили е сериозно. Реалността го доказва. Защо иначе някой ще иска да продава наркотици на деца, да принуждава своите да проституират, да ги изнасилва или продава, да прожектира детско порно, в което накрая децата са убивани (детската порнография, в която пред работещата камера накрая разкъсват телата, се нарича Snuff)? Кой има интерес да произвежда филми с насилие и видеоигри с убийства? Само липсата на любов, липсата на светлина — мракът. Няма човек, усещащ дори един-единствен квант любов в себе си, който би могъл да направи нещо подобно; значи би трябвало да са другите.