Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Сега ще трябва да съгласуваме разпорежданията ти за двата бряга — поде делово Максимиан. — С какви сили искаш да разполагаш и как смяташ да ги разположиш? Не мога да ти обещая, че ще получиш всичко, което поискаш, но…
Каразий си пое дълбоко дъх и си наложи да се съсредоточи върху лицето на човека пред него.
— Първо ни е необходима новата база. Близо до Клаузентум има подходящо пристанище, което ще се укрепи лесно. Скрито е зад остров Вектис, а може да бъде снабдявано от Вента Белгарум.
Докато говореше, образът на жената започна да избледнява и отстъпи място на мечтите, които го преследваха, откак бе кръстосвал палубата на „Херкулес“, докато прекосяваха протока.
Телери не бе искала да напуска Авалон. Когато Диерна настоя тя да бъде в свитата й за това пътуване, тя бе възразила. Но когато пътят вече ги бе отвел във Бента Белгарум, тя не можеше да продължи да се преструва, че пътешествието не й е интересно. Някогашната столица на белгите се намираше в малка долина, заобиколена от зелени морави и високи, стройни дървета. За разлика от мочурищата около Тор, Телери чувстваше тук под краката си солидна, плодородна земя. Наоколо витаеше усещане за спокойствие и сигурност, всичко изглеждаше постоянно и непроменимо — качеството на нещата бе по-различно от това на Авалон — там у всяко нещо се долавяше ехото на древността, а тук като че ли всичко съществуваше само в настоящето. Въпреки блъсканицата, защото пристигнаха в пазарен ден, Вента й подейства успокояващо.
Жриците бяха поканени да пренощуват у Квинт Юлий Цериалис, най-видният сред местните магистрати. Той произхождаше от стар местен кралски род, макар че надали някой би могъл да го предположи от пръв поглед. Закръглен и самодоволен, Цериалис бе по римлянин от римляните. Говореше само латински, в съответствие със собствените си предпочитания, затова Телери, която също бе учила латински от малка и го знаеше не по-зле от родния си език, често трябваше да превежда на някои от по-младите жрици, които съпровождаха Диерна — Адуен и Крида. Дори на Диерна понякога се налагаше да помоли за помощта й, защото върховната жрица действително познаваше езика на римляните, но не достатъчно за по-официални разговори.
Все пак, щяха да се оправят, и да не бе дошла с тях. Всички момичета, които искаха да заминат с тях на Авалон, говореха отлично езика на бритите. Телери постоянно се чудеше защо я откъснаха насила от Авалон тъкмо преди да положи жреческия си обет.
Времето продължаваше да е топло и слънчево. Тази година се чакаше добра реколта — и от житото, и от овеса, въпреки бурите през пролетта. Очевидно, както отбеляза нееднократно Цериалис, боговете и богините бяха благосклонни към тях. Но хълмовете около долината на Вента не пропускаха никакъв полъх, и колкото по-топло ставаше, толкова повече Телери закопняваше за освежителния морски бриз, който винаги повяваше над Дурновария. Когато Диерна обяви, че трябва да потеглят, за да пристигнат навреме за освещаването на новото крайбрежно укрепление, Телери изпита облекчение.
Явно пътуването не бе просто приятна разходка по крайбрежието. Когато жриците се учудиха, че Диерна иска да благослови римско укрепление, тя им припомни знамението с орела.
— Някога сме били врагове, но сега сигурността на страната ни зависи от Рим — им каза тя. Телери си припомни саксонците и й даде право.
— Ето, повя вятър! — каза Цериалис. — Това ще разхлади розовите ви бузки, момичета!
Телери въздъхна. Лицето на Цериалис пламтеше от горещината въпреки широкополата шапка. Явно той самият се нуждаеше не по-малко от разхлаждане.
Пътят се виеше между дървета и в далечината вече се забелязваше водата, по която слънчевите лъчи играеха със синкави отблясъци. Беше нов път, построен малко навътре от брега и отвеждаше на югоизток от Клаузентум, където бяха нощували за последен път. Добър ездач би преминал целия път от Вента дотук за един ден, но Цериалис очевидно бе убеден, че е длъжен да полага особени грижи за жриците и да не ги преуморява.
— Мислите ли, че новото укрепление ще уплаши саксонците? — Телери се опита да балансира движенията на носилката и вдигна поглед към него.
— Разбира се, разбира се! — той кимна енергично. — Всяка стена, всеки кораб са предупреждение за онази измет, че Британия няма да се даде току-тъй. — Изправи се на седлото и за миг изглеждаше, че се кани да отдаде чест.
— Не ми се вярва — заяви синът му, Алектус, и пришпори кобилата си, за да се изравни с тях. — Важно е какви ще са воините и моряците, които ще се сражават по укрепленията и на корабите, татко. Ако мъжете не са си на мястото, корабите са просто гниещо дърво, а стените — бавно мухлясващи камъни.