Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Дали всичко следваше този път, мислеше Телери. Ето империята на римляните обхващаше половината земя. Много пъти бе застрашавана римската власт и всеки път римските орли донасяха на крилете си победата. Дали щеше да настъпи мигът на върховна власт за Рим, от който империята би започнала неминуемо пътя на упадъка? Щяха ли римляните да осъзнаят този момент, когато той настъпеше?
Диерна отстъпи от огъня и се поклони преди Керидахос — Върховен друид на Британия, чието право бе да започне ритуала. Бе пладне на най-дългия ден в годината, когато силата на светлината достига своя връх — затова бе редно жреците да водят церемонията. С настъпването на мрака жриците щяха да поемат властта. Старият човек вдигна ръце. Широките му ръкави потрепнаха от лекия ветрец.
— Какво е имало в началото на всички начала? Опитайте се да си представите — може би зейнала празнота? Или пълна утроба, от която е щял да се роди светът? Каквото и да си представите, то вече съществува като възможност, и все пак не е било точно тъй — било е и Сила, и Празнота. Било е, и не е било… Вечното, непроменимо Единство…
Керидахос помълча, и Телери затвори очи, олюлявайки се при мисълта за нещо огромно, извън границите на човешката мисъл. Друидът поде отново, но този път думите му зазвучаха като песен.
— Тогава дошъл моментът на промяната — тръпка разтърсила покоя…
— Ела сред нас, Лугос — извисиха глас друидите. — Ела сред нас, Господарю на вечната светлина!
По-младите запяха тихичко.
— Ела сред нас, Ригантона, Велика кралице! — отвърнаха от другата страна на кръга жриците. Телери отвори уста и се включи в тяхното пеене — с един тон по-високо от пеенето на жреците.
Призоваваха ги с нови и нови имена. В съзнанието си Телери ги виждаше като последователни избухвания на пъстроцветна светлина. Чувстваше силата, която се наслояваше около жреците, застанали от другата страна на олтарния камък, и ответната енергия, която се надигаше у жриците.
Диерна отново пристъпи напред и вдигна на свой ред ръце. Докато тя говореше, Телери усещаше вибрациите на гласа й в собственото си гърло и съзнаваше, че Диерна говори от името на всички жени:
Керидахос пристъпи и застана срещу Диерна, от другата страна на олтара. Телери не вярваше на очите си — старият друид сега бе едновременно младеж и воин, баща и лечител, обгърнат от свръхестествено сияние. Докато отвръщаше на жрицата, Телери чуваше множество гласове, които се преплитаха в неговия:
Диерна протегна ръка над натрупаните на олтара съчки.
— От моята утроба…
— По моята воля… — продължи друидът. Ръцете на двамата бяха близо, но не се докосваха. Телери примигна, защото й се стори, че между дланите им нещо проблясва.
— … се ражда искрата на живота! — довършиха заедно жрецът и жрицата. В същия миг съчките пламнаха.
— Вижте как гори свещеният огън! — извика друидът. — Вижте триумфа на светлината — в този миг ние призоваваме нейната власт. Обединявайки силата, която тече във всички нас, трябва да запазим светлината, та да гори и в най-дълбокия мрак, и да ни дари победа.
— Този огън трябва да гори високо, да се вижда отвсякъде, надлъж и нашир по нашите земи — продължи Диерна. — Нека с неговата светлина призовем Защитник, нека дойде сред нас този, който ще дари на Британия мир и сигурност! — и тя извади от огъня една горяща главня.
— Да бъде! — отвърна друидът. Той също взе една главня и я издигна високо над главата си.
Един след друг друидите и жриците вземаха по една главня от огъня и се нареждаха така, че накрая огънят на олтара бе заобиколен с кръг от пламък, сякаш слънцето, което сияеше в цялото си величие над главите им, бе изпратило своите лъчи, за да озари хората, които бяха застанали в храма.
Телери вдигна поглед, засенила очи срещу непоносимия слънчев блясък. После потри клепачите си, защото й се стори, че вижда някакво черно петънце, което прекосяваше яркосиньото небе. И други го бяха видели — започнаха да сочат към него, и изведнъж замлъкнаха удивени, защото видяха, че това бе орел, който уверено се насочваше на юг, към морския бряг. Птицата идваше все по-близо. Телери вече го виждаше ясно — имаше чувството, че очертанията му са нарисувани в пламъка.