Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
На другата сутрин от Куба пристигна очакваният пратеник на Брадли и след дълъг разговор с него. Спина се съгласи на една забележителна сделка.
— Така ще изпълните един патриотичен дълг, мистър Спина — уверяваше го Фергюсън. — На колко оценявате въпросната стока?
— В Куба, дето е сега ли? По дяволите, де да знам. Доставена в САЩ, десетина милиона долара по цени на дребно при бърза продажба.
— От които сте готови да пожертвувате половината — тоест пет милиона — за фонда на кампанията „Да спасим Куба“?
— Точно така. Но ако мистър Брадли ми даде гаранция. Аз съм не по-малко заинтересован от него Куба да бъде спасена. С тези пари вашите приятели могат да си купят няколко реактивни самолета.
— Да се надяваме — каза Фергюсън.
— Трябва ми помощта на Брадли, за да измъкна стоката. Тя не ми върши никаква работа там, в Куба.
— Уверен съм, че мистър Брадли ще може да ви помогне. — На широката жизнерадостна усмивка на Спина той отговори със спокойната полуусмивка, която вече му беше навик и която напомняше на Брадли за гримасата на дете, страдащо от запек. „Ето, значи, къде се корени злото — мислеше Фергюсън. — Този любезен, сбръчкан мъж, когото толкова много хора около него хвалят за великодушието, му, за дружелюбието, за свойственото му меко и вежливо отношение към подчинените, за смелостта и стоицизма, с конто посреща несполуките“.
Фергюсън сега изповядваше будизма на „малката колесница“, или хинаяна, в който потърси утеха, когато повече не можеше да се примирява с предателството и лъжата в професията си. Беше станал вегетарианец, спеше на дъска и щадейки живота на всяко живо същество, не позволяваше на слугата си да използва дори флайтокс в квартирата му. Макар и да не беше обявил още това, след няколко месеца възнамеряваше да напусне ЦРУ и да започне да странства из онези страни в Далечния Изток — Бирма, Лаос, Цейлон, където будизмът бе съхранен в чистия си вид. Но преди това възнамеряваше да даде своя особен принос за благополучието на човечеството — а тъй като през цялата си подготовка беше изучавал методите на конспирацията и лукавството, планът му можеше да бъде осъществен само чрез тези познати нему методи. Фергюсън се канеше да унищожи съюза между Спина и своя шеф, като използва при необходимост коварство, двуличие и всякакви уловки и трикове.
Спина, още не си беше съставил определено мнение за Фергюсън, но му беше ясно, че той нямаше да направи кариера. Беше му отказал всичко: ядене, пиене и сърдечната покана да остане няколко дни и да се убеди в щедрото гостоприемство на хотела-казино „Галеон Бей“.
— Този вертеп привлича курвите като мухи — уверяваше го Спина. — Луди са по гангстерите, дето въртят големите игри. Ако се интересуваш, всичко е за сметка на заведението. Бели, черни, все едно. Хареса ли ти нещо, достатъчно е да свиеш пръст и да споменеш името ми.
— С голямо удоволствие бих се възползвал от това предложение — каза Фергюсън, — ако не бързах толкова. — Безкрайното търпение, на което учеше хинаяна, изключваше всякакви емоции, камо ли проява на презрение. Фергюсън се беше научил да изпитва само състрадание към хора като Брадли и Спина, чиито души, попаднали под жестоката власт на един върховен закон, бяха обречени на превъплъщение в някоя низша животинска форма, например плужеци или плъхове. — При друг случай, с удоволствие — добави той учтиво.
— Тогава, като дойдете другия път — каза Спина. — Сигурен съм, че ще се върнете скоро.
— Искрено се надявам на това, мистър Спина.
— Да смятам, че се разбрахме.
— Разбира се — потвърди Фергюсън. — Сега ще докладвам веднага на мистър Брадли и не се съмнявам, че той ще задвижи работите. Ако възникнат някакви дребни проблеми, ще се видим пак.
— Радвам се, че се запознахме, Фергюсън — каза Спина. — И не забравяйте: поиска ли ви се да прекарате весело някоя вечер, винаги можете да направите това тук.
4
— Просто да не повярваш — каза Брадли. — Значи всичко мина добре?
— По-добре не би могло и да бъде — отговори Фергюсън. — Да ти налея нещо. Искаш ли пресен ананасов сок?
— Чудесно.
— Сигурно си капнал от пътуване.
— Може би леко замаян от дълго седене в самолетите. Хубаво е да си пак в Хавана. Този град още ми харесва.
Фергюсън наля от каната чаша ананасов сок и му я подаде. Брадли се канеше да отпие от сока, но забеляза, че в него плава някаква мушичка, и остави чашата.