Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Състоянието на Виктор продължи да се подобрява и това личеше от обнадеждващия факт, че все повече не го свърташе на едно място.
— Салва, ще ми се да правя нещо, за да си изкарвам прехраната. Може да поработя за теб. Защо не организираме някоя игричка някъде, че да пооберем парите на тия ливади?
— Това, дето го виждаш тук, е нищо — каза Спина. — Дребна работа, скука. Тези типове си скъсват задниците, за да смъкнат няколко хиляди седмично. — Трябва да се мисли с милиони. Не се вълнувай. Вик. Ще дойде и нашето време.
— Ще ми се да почна нещо. Както се чувствам напоследък, мога да правя всичко.
— Имай търпение — каза Спина. — Почивай. Казах ти вече, двамата започваме работа, щом обстановката в Куба се промени. А защо пък да не ти кажа: май ще имаме трети съдружник — не кой да е, а нашият стар приятел Марк Ричардс.
— Не се занасяй.
— Не се занасям, момчето ми. Съвсем сериозно. Говорих с него по една работа оня ден. Трябва да уточним още едно-две неща, но той май е на път да се съгласи. Как ти се струва?
— По-хубаво от това, здраве му кажи! Марк е чудесен. Слушай, Салва, да знаеш, че няма друг като него.
— Не познавам по-сигурен човек, когото да имаш зад гърба си, ако играта загрубее.
— Знаеш ли, Марк не говори много, няма да го чуеш да дърдори, но пък върши работа. Действува.
— И още как, момчето ми, и още как! Както, съм обмислил работите, след месец-два ти, аз и Марк се връщаме пак в Куба и ще поразчистим терена.
— Щом брадатият падне, а?
— Щом го махнат. Ще се качим на първия самолет от този остров за Хавана. Викторе, вярвай ми, момчето ми, ще преобразим този град. Това, дето го виждаш тук, пет пари не струва. Лас Вегас няма да може да се мери с Хавана, след като см свършим работата.
— Не виждам каква полза ще имаш от мен, Салва, но аз наистина ще се постарая.
— Зная, и ще бъдем страшен екип. Но слушай какво ти казвам: имай още малко търпение, трябва да сме сигурни, че си окей, преди да се развъртим там.
— Аз и сега съм в ред — възрази Виктор. — Никога не съм се чувствал по-добре.
— Ще повярвам, когато те видя да хванеш някоя за задника — отсече Спина. — Да се поразходим ли с яхтата следобед?
— Непременно. Да вървим да чукнем някой и друг делфин.
При тази разходка с яхтата имаше малко приключение. Напоследък Спина вземаше със себе си наред със сандвичите едно хубавко и глуповато цветнокожо момиче — бивша стюардеса, която предишната година беше достигнала до първото пресяване в конкурса за „Мис Свят“. Един от холандците, младеж от Лайден, който беше втори механик в машинното, се беше влюбил наивно в тази, както я виждаше той, пленница на бели робовладелци, и се мъкнеше пиян цяла седмица.
Докато яхтата излизаше в морето, Спина, седнал в стола си на палубата, се възхищаваше от красотата на залива и галеше разсеяно по задника момичето, което току-що му беше донесло лимонов сок. Нечии неуверени стъпки нарушиха спокойствието му — по трапа се изкачваше безумно влюбеният холандец.
— Хей, ти, мръсен жабар! Не пипай момичето! — развика се той, пръскайки слюнки от ярост и размахвайки бирена бутилка.
Спина прекъсна съзерцанието си и извърна леко глава към клатушкащия се срещу него холандец. Момичето се опита да се изплъзне, но той я стисна здраво за ръката.
— Чу ли кво казах, мистър?
Холандецът се приближаваше, вдигнал бутилката над главата си, а. Спина стоеше спокойно и го гледаше с любопитство. Когато ги деляха само три крачки, между тях застана Виктор. Холандецът понечи да замахне към главата на Виктор, сетне отпусна ръка. Виктор го гледаше мълчаливо, с ръце в джобовете, докато морякът отстъпи.
— Май все пак си поприхванал нещо от характера на стария — подхвърли по-късно Спина.
Денят не беше добър за делфини поради вятъра и вълнението, но накрая намериха жива цел в един бял рибояд, който се спусна от пухкавите облаци и кацна на мачтата. Спина, у когото беше пистолетът, се прицели, присви лявото око, стреля и го рани в крилото; птицата се преметна и падна в морето. Тя зацапа във водата, като влачеше простреляното си крило, а Спина подаде пистолета на Виктор, който я довърши с точен изстрел в гърдите от двадесет ярда. Ветрецът грабна валмо пух, преди стегнатото грациозно тяло на рибояда да се превърне в куп подгизнали пера. Спина се разсмя доволен.
По-късно, след като подремна в шезлонга на палубата, той тръгна да търси Виктор и го намери в незаключената кабина заедно с конкурсната красавица, която драсна гола към гардероба. Спина беше вън от себе си от радост. Нищо не би могло да докаже по-добре, че Виктор се е оправил напълно.