Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
— Вземи го — промълви Артур и разтвори ръка.
Брин взе Екскалибур и го пъхна под расото си. Когато се готвеше да се изправи, Артур се вкопчи в дрехата му.
— Гледай да спазиш дадената дума, Наблюдателю. Помни, че ще се върна.
Брин кимна.
— Помня го. Писано е, че твоята война ще избухне отново, но следващия път ще обхване цялата планета. И когато това стане, зная, че ще се появиш и ти.
На устните на Артур се появи усмивка.
— Онази война ще е отвъд пределите на планетата, Наблюдателю. И ще се води със средства, които вие дори не можете да си представите. Твоите човеци все още знаят толкова малко. Дори на Атлантида те не разбираха понятия като вселена и реалност. Мерлин сгреши, като се опита да вземе Граала, защото неговият час още не е ударил.
— Знаем достатъчно — възрази Брин. Изправи се и тръгна забързано към отвора. Масивната врата се затръшна след него.
Парсивал отново се наведе над краля.
— Сир, врагът иде насам. Трябва да ви преместим.
Артур поклати глава, присвил очи.
— Не. Ще остана тук. Но вие вървете. Разкажете на всички какво се опитахме да направим. Разкажете им за доброто, за кодекса на честта. Остави ме тук. Скоро ще умра.
Дотичаха и останалите, уплашени от думите на своя крал.
— Сир, кълнем се да избием до крак предателите на Мордред. Ще дадем живота си за вашия!
— Не. Това е последната ми дума. Искам да ми се подчините, както сте се подчинявали винаги.
Едва тогава Парсивал забеляза, че мечът го няма.
— Екскалибур! Къде е той?
— Взе го монахът — тихо отвърна Артур. — Ще го пази на сигурно място, докато потрябва отново. Аз ще се върна. Обещавам. А сега вървете! Идете си, докато още можете, и разкажете на всички за делата, които извършихме!
Един по един оцелелите рицари се поклониха пред своя крал и изчезнаха в пелената на бурята. Последен остана Парсивал. Той се приближи до краля и коленичи.
— Сир.
Артур не отвори очи.
— Парсивал, ти също си върви. Ти беше моят най-верен рицар, но сега те освобождавам от служба.
— Заклех се, кралю — възрази Парсивал, — да не те изоставя никога. Няма да го сторя и сега, господарю мой.
— Трябва. Няма никаква полза да останеш. Не бива да си тук, когато дойдат за мен.
— Аз ще се бия с хората на Мордред.
— Не говоря за тези роби, дето се подчиняват сляпо и не знаят що е свободна воля.
Парсивал се намръщи.
— Тогава кой ще дойде за теб, господарю?
Артур се пресегна и сграбчи ръката на рицаря.
— Парсивал, има нещо, което можеш да направиш. Нещо, което искам да направиш. Трябва да тръгнеш да търсиш…
— Да, господарю? — подкани го Парсивал.
— Да търсиш Светия Граал.
— Но Граалът е само легенда… — поде Парсивал.
Артур го прекъсна нетърпеливо.
— Граалът съществува. Той е… — кралят млъкна, сякаш търсеше най-подходящата дума. — Той е изворът на цялото познание. Той носи безсмъртие на онзи, който разкрие тайната му. Неговата мощ далеч надхвърля всякакви човешки представи.
За първи път, откакто бяха отнесли Артур от бойното поле, в очите на Парсивал проблесна пламъчето на надеждата.
— И къде е този Граал, господарю? Къде да го търся?
— Ето това трябва сам да откриеш. За него се говори на много места, значи е пътувал от едни краища към други… дълги години. Но повярвай ми, Граалът съществува. Внимавай, пазят го много добре. А ако го намериш… — Артур направи пауза.
— Да, господарю?
— Намериш ли го, не бива да го докосваш. Пази го така, както пазеше мен. Ще изпълниш ли молбата ми?
— Не искам да те изоставям, господарю.
— Няма да ме изоставиш, защото отивам на по-добро място. Направи както ти заповядах.
Парсивал се надигна бавно и неохотно и се наведе, все още притиснал ръцете си към ръцете на краля.
— Господарю, ще тръгна веднага да го търся.
Артур стисна ръцете му.
— Рицарю мой, има нещо, което не бива да забравяш по време на тази мисия.
— Да, господарю?
— Не се доверявай никому! Около Граала винаги се навъртат измамници. Бъди внимателен. — Той пусна ръцете на Парсивал. — Върви сега! Заповядвам ти да тръгнеш!
Парсивал се наведе и целуна краля по челото. Сетне се изправи и тръгна.
Артур остана сам на върха на Тор. Вече чуваше викове откъм източните склонове — наемниците на Мордред се катереха по скалистия бряг, — но очите му останаха вперени в небето, в очакване…
От облаците се появи златиста метална сфера, спусна се бързо надолу и увисна на три метра над Артур. Тя остана там няколко секунди, после се стрелна на изток. Откъм тази посока се разнесоха изплашените викове на атакуващите, блеснаха светкавици, сетне всичко утихна. Сега Артур бе единственият жив на планината Тор. Сферата се върна и отново увисна над него. Той погледна нагоре, все още в очакване, със сетни сили удържаше отлитащия живот. Скоро от облаците се показа сребрист диск, поне десет метра в диаметър, с плосък връх.