Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Англия
Докато точеше острието на меча си върху камък, Гауейн не сваляше поглед от шатрата на Артур. Кралят бе останал вътре с Мерлин и още неколцина рицари, за да обсъдят стратегията за следващия ден. Завърналите се съгледвачи докладваха, че армията на Мордред се е изтеглила на юг, от другата страна на тресавището, известно като Камлан.
Една глава се подаде през отвора на шатрата. Парсивал. Най-верният сподвижник на крал Артур.
— Гауейн — подвикна той.
— Да?
— Кралят се нуждае от твоя съвет.
Гауейн приближи шатрата и влезе. Веднага почувства погледа на Мерлин върху себе си.
— Господарю? — обърна се той към Артур.
— Имаш ли предложения за бойния план?
Гауейн изгледа останалите рицари. Никой от тях нямаше никаква представа кой всъщност е Артур. Съдейки по качествата му, оригиналът — Артад — несъмнено бе надарен пълководец, но и отличен водач, който не пропуска да се посъветва с приближените си.
— Сигурно са ви посъветвали да настъпите покрай тресавището и да го използвате за закрила на единия фланг — заговори той.
Артур кимна, без да сваля сините си очи от Гауейн.
— Аз имам друго предложение. Смятам, че ще е най-добре да настъпим срещу вражеския лагер право през тресавището. Мордред е събрал огромен брой рицари. Повечето от тях са с тежки доспехи, по-тежки от нашите. А това не е предимство в тресавището.
Артур го изгледа внимателно, сетне се извърна към своите рицари.
— Това ще направим.
Гауейн не разкри истинската причина за своя избор. Пресеченият терен щеше да доведе до разпокъсване на силите. В създадената суматоха той се надяваше да убие не само Мордред, но и Артур. И което бе най-важно — в тресавището се намираше тайното скривалище на Мерлин.
Обсъждането приключи и рицарите започнаха да се разотиват. Гауейн последва Мерлин навън и го дръпна за ръката.
— Мнозина ще загинат утре. Душата на всеки от тях ще лежи на твоята съвест.
В очите на Мерлин се четеше безмерна мъка.
— Но аз не знаех!
— Сега вече знаеш. Къде е Граалът?
— Скрит е в една пещера недалеч оттук.
— Трябва да го вземеш тази вечер.
— И после?
— Първо да видим накъде ще се обърне битката.
Мордред не поиска съвет от никого за предстоящото сражение. Беше пролял повече кръв на тази планета от всяко друго същество, което някога бе крачило по нея. Не изпитваше никакво уважение към местните пълководци, а към Сянката на Артад, който сега се наричаше крал Артур, питаеше дълбоко презрение. Сигурен бе, че неговият противник ще се допита до своите съветници. Ще говори, ще обсъжда стратегии, ще се колебае. Мордред поклати глава. Беше го виждал — не Сянката, а Аспасия — да постъпва по същия начин и преди.
Той вдигна пръст и един от Водачите дотича и падна на колене, очаквайки заповеди.
— Вземи трима от своите — заповяда Мордред. — Приближи се незабелязано до лагера на противника и дръж под око оногова, когото наричат Мерлин. Ако иде някъде, проследи го.
Водачът не отговори, но нямаше и нужда да го прави. За него подчинението бе неотменна част от съществуването му.
Мерлин спря насред крачка, доловил нечие друго присъствие в тресавището. Около половин дузина фигури в черни наметала изскочиха от мъглата. Той измъкна кинжала, осъзнавайки в същия миг безсмислието на този жест. Водачът на групата вдигна ръка и я обърна към него, така че Мерлин да види пръстена.
— Наблюдатели — въздъхна той с облекчение.
Мъжът кимна.
— Повикаха ни, за да ти помогнем.
— Последвайте ме.
Групата се насочи към сърцевината на тресавището, без да подозира, че е следена.
Бледото сияние на лъжливата зора, която предхождаше истинската, озари небето. Гауейн отправи поглед към тъмната линия на дърветата по границата на тресавището. Подухна ветрец и довя със себе си миризма на разложение.
Гауейн неволно потрепери.
20.
529 г.сл.Хр., Англия
Мерлин покри лицето на мъртвия Наблюдател с парче плат. Не можеше да издържи вида на това застинало в зловеща гримаса лице, което сякаш го обвиняваше. Той огледа останалите Наблюдатели, половината ранени, след като бяха попаднали в засада.
Нападателите им бяха отнели Граала. Хората на Мордред.
Беше се провалил.
Истинската зора дойде с изгрева на слънцето. Гауейн се постара да бъде близо до крал Артур, когато армията му навлизаше в тресавището. Теренът бе крайно неподходящ за яздене, затова оставиха конете в покрайнините. Скоро нагазиха във вода до коленете. Както Гауейн бе предвидил, невъзможно бе да се придвижват в група. Армията постепенно се разпадна на малки отряди, но заради мъглата и гъстата растителност видимостта помежду им бе минимална.