Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Само че в този миг тези пет метра му се струваха дълги като цял километър.
И изведнъж, с непозната за него кристална яснота, решението изникна в съзнанието му.
Както и да се развиеха нещата, за него изходът бе един — той щеше да умре.
Ако се хвърлеше към стълбите, щяха да го прострелят — дори да се поколебаеха за Лили, за него не можеше да има никакви съмнения.
От друга страна, ако останеха тук и американците ги заловяха — пак същото.
Щом стигна до този прост извод, той разбра, че няма избор.
— Лили — надвика той шумотевицата около тях, — знаеш ли какво? Ти си най-добрият приятел, който съм имал. Много си по-умна, но винаги ме изчакваше и винаги беше търпелива с мен. Но сега аз трябва да направя нещо за теб… и трябва да ме оставиш да го направя. Само ми обещай, че когато дойде моментът, ще направиш онова, за което си се появила на тази земя. И не ме забравяй — един тъп мърморко, който беше твой приятел. Обичам те, мъниче.
Наведе се, целуна я по челото, прегърна я, заслони я с тялото си…
… изскочи иззад прикритието им…
… и затича към самолетната стълба, както не бе тичал никога.
Отговорът на американците бе незабавен и жесток.
Те откриха огън.
Дългоух трябваше да направи шест крачки, за да стигне до стълбата.
Направи четири.
Американски снайперист заби куршум в тила му.
Куршумът проби черепа на Дългоух, излезе от другата страна и ирландецът падна като марионетка с прерязани конци… падна на колене по средата между генератора и стълбата — и изпусна Лили от безжизнените си ръце.
— Не! — изкрещя Лили. — Не-е-е-е!
Американците отново нападнаха, насочиха се към момичето…
… но бяха спрени от необичайна гледка.
Точно в същия миг, по абсолютно идентичен начин, двама души изскочиха иззад самолетната стълба с два еднакви автомата MP-5 и от дулата им излетяха сеещи смърт откоси, насочени към двата края на хангара. Мъжете тичаха към Лили.
Бяха Стреч и Мечо Пух.
Едва ли бяха планирали действията си. Просто не бяха имали време за това. Бяха го направили независимо един от друг.
Но и двамата бяха подтикнати от една и съща мисъл.
Да спасят Лили.
Арабинът и евреинът стигнаха до нея едновременно, като през тези няколко секунди свалиха четирима американци.
Лили бе коленичила до тялото на Дългоух, по бузите й се стичаха сълзи.
Без да спират да стрелят, Мечо Пух и Стреч хванаха Лили за ръцете и приведени изтичаха под прикритието на стълбата.
После, без да се бавят, започнаха да се качват — използваха заслона на металните плоскости на парапета. От външната им страна рикошираха куршуми.
Стигнаха до вратата на самолета, хвърлиха Лили през нея, претърколиха се вътре — а Уест затръшна вратата и закрещя към пилотската кабина:
— Скай Монстър, давай… давай… давай!
Гигантският 747 се завъртя буквално на място, обърна се към пистата и пое натам. В бронираните му бордове се забиваха безброй куршуми.
Докато самолетът изпълняваше завъртането на място, носът му забърса едно от доближилите се прекалено много хъмвита и го сплеска безмилостно.
Мечо Пух и Стреч заеха местата си в оръжейните кули в крилата на „Халикарнас“, откриха огън с тежките картечници и взривиха останалите две хъмвита.
А през това време Скай Монстър подаде мощност на турбореактивните двигатели и огромният черен самолет започна да набира скорост по пистата. Сигналните му светлини бляскаха в нощта, след него се носеха неспиращи канонадата си джипове, а от оръжейните кули на самолета им отвръщаха с трасиращи куршуми. След секунди самолетът набра скорост, тежко се откъсна от земята и напусна доскоро смятаната си за секретна база.
В салона на „Халикарнас“ се бе възцарила мрачна тишина.
Уест държеше Лили в скута си. Тя продължаваше да хълца неудържимо, ужасена от смъртта на Дорис и Дългоух.
Самолетът набираше височина в нощното небе — без конкретна посока. Всички оцелели след престрелката се бяха събрали: Мечо Пух, Стреч и Заид. Скай Монстър бе в кабината и поне засега управляваше самолета без автопилот.
Уест трескаво мислеше.
Дългоух бе мъртъв. Дорис също бе мъртва. Тайната им база се оказа разкрита. А най-влудяващото бе, че точно Дългоух бе натоварен да носи частта от статуята на Зевс.