Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Ако не друго, извършителят се ползваше с изключителен късмет. Бе взел момичетата от улиците на Филаделфия, без никой да забележи.
Окей — рече си Джесика. Да почнем от самото начало. Първата му жертва е Никол Тейлър. Ако приемем, че убиецът е Брайън Паркхърст, знаем откъде я познава. От училище. Но ако е друг, възможно е да я познава от другаде. Откъде? Вече разговаряха с двамата служители на „Сейнт Джоузеф“, които притежават уинд стар. И двете се оказаха жени — едната на близо седемдесет, другата — самотна майка на три деца. Някак си изобщо не пасваха на профила.
Възможно ли е да е някой по пътя на Никол до училище?
И там бяха разпитали хората. Никой не бе забелязал някой да се навърта около Никол.
Да е семеен приятел?
Ако е така, откъде ще познава и останалите две момичета?
Трите са ходели на различни лекари и зъболекари. Нито една не е спортувала, което изключваше възможността да е някой треньор. Различавали са се по отношение на стила на обличане, на музиката, която са слушали, почти във всяко едно отношение.
Така че всеки отговор я приближаваше все повече до едно-единствено име: Брайън Паркхърст.
Кога е живял в Охайо? Да не забрави да провери тамошните полицейски архиви, да не би през същото време да са имали подобни неразкрити убийства. Защото, ако са имали…
Така и не успя да довърши мисълта си. Точно след завоя на пътеката се спъна в клон, паднал по време на снощната буря.
Изгуби равновесие. Падна по лице, изтърколи се по мократа трева и остана да лежи по гръб.
Чу, че се приближават хора.
Добре дошла в град Излагация.
Отдавна не й се бе случвало да падне. И установи, че продължава да не е любителка на усещането да лежи на мокра земя пред очите на околните. Помръдна крайниците си бавно, внимателно, да установи наличието на счупване или изкълчване.
— Добре ли сте?
От земното си положение Джесика забеляза пристигането на мъж, придружен от две жени на средна възраст — и двете закичени с айподи на кръста. И тримата бяха в качествени екипи за джогинг със светлоотражателни ленти и ципове на долния край на крачолите. В одърпания си и износен екип „Пума“ Джесика се почувства като някаква мърла.
— Нищо ми няма, благодаря — каза. Поне не усещаше да е счупила нещо. Тревата бе омекотила удара. Нямаше щети, ако не броеше няколкото зелени петна и контузеното си самочувствие. — Работя към градския отдел по агрономия и инспектирам фиданките.
Мъжът се засмя и й протегна ръка. Бе малко над трийсет, рус и светъл, студентски тип. Прие предложената й ръка, изправи се и се отупа. Двете жени й се усмихнаха с разбиране. Те през цялото време продължаваха да тичат на място. След като Джесика сви рамене — „На всеки може да се случи, нали?“ — двете продължиха надолу по пътеката.
— И аз онзи ден паднах доста зле — каза мъжът. — Долу до покритата естрада. Спънах се в детска кофичка. Помислих, че съм си счупил дясната ръка.
— Голям срам, нали?
— Ни най-малко — отвърна онзи. — Възприемам го като възможност за по-тясно общуване с природата.
Джесика се усмихна.
— Ура! Усмихна ми се! — възкликна радостно мъжът.
— Поначало винаги ми е било трудно да общувам с хубави жени. Даряват ми първа усмивка чак след няколко месеца.
Е, това е готин лаф за свалка — рече си Джесика. И все пак й се струваше безопасен.
— Може ли да потичам с вас? — попита онзи.
— Аз почти свърших — излъга Джесика. Имаше чувството, че оня е от бъбривите, а тя не обичаше да говори докато бяга, пък си имаше и достатъчно за мислене.
— Няма проблем — каза мъжът, макар лицето му да изразяваше точно обратното. Сякаш го бе зашлевила.
Сега вече й стана кофти. Беше се спрял да й помогне, а тя най-безцеремонно го отряза.
— Мога да изкарам още километър и половина — рече. — С какво темпо бягате?
— Обичам да поддържам пулса точно под границата на инфаркта.
Джесика пак се засмя:
— Не знам как се прави изкуствено дишане. Ако се хванете за сърцето, ще трябва сам да се оправяте.
— Не се притеснявайте. Изкарал съм курсовете към „Син кръст“.
Подеха с умерено темпо по пътеката, прескачаха умело конските изпражнения, а топлото слънце им намигаше през листака. Дъждът бе спрял преди време и земята почваше да съхне.