Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
— Как върви разследването? — попита Пейсък, докато обикаляха с умерено темпо.
— Не вярвам да сте ме викнали за текущ доклад.
— Прав сте — отвърна Пейсък. — Чух, че снощи са намерили още едно момиче.
Това не е тайна — помисли си Бърн. Дори CNN го съобщи, та сигурно вече знаят и в Борнео. Страхотна реклама в полза на туристическата индустрия на Филаделфия.
— Точно така — каза.
— Разбирам също така, че продължавате силно да се интересувате от Брайън Паркхърст.
Меко казано.
— Да, наистина искаме пак да разговаряме с него.
— Всички — и най-вече покрусените семейства на тези млади момичета — имат интерес този луд да бъде заловен. И да получи заслуженото от съда. Но аз познавам доктор Паркхърст, инспектор Бърн. Трудно ми е да повярвам, че може да има нещо общо с тези престъпления. Пък и не е моя работа.
— Защо ме повикахте, монсеньор? — Бърн нямаше никакво настроение за дворцова дипломация.
След две пълни обиколки на пътеката за джогинг се отправиха към вратата. Пейсък отри потта от главата си и каза:
— Чакайте ме долу след двайсет минути.
Шикозният джаз клуб и ресторант „Занзибар Блу“ се помещава в приземния етаж на „Белвю“, точно под фоайето на хотела „Парк Хаят“, девет етажа под клуба „Спортинг“. Бърн седна на бара и си поръча кафе.
Пейсък пристигна с блеснал поглед и все още зачервен от тренировката.
— Водка рокс93 — каза на бармана.
Облегна се на бара до Бърн. Без да каже и дума, бръкна в джоба си и подаде на Бърн листче с адрес в Западна Филаделфия.
— Брайън Паркхърст е собственик на сграда на Шейсет и първа улица, близо до Маркет Стрийт. Обновява я. В момента е там.
Бърн знаеше прекрасно, че на този свят нищо не е безплатно. Но не успя да изчисли мотивите на Пейсък.
— Защо ми го казвате?
— Защото това е най-правилното, инспекторе.
— Но и вашата бюрокрация не е по̀ цвете от моята.
— Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители — смигна му Пейсък. — Сто и десети псалм.
Бърн пое листчето.
— Много ви благодаря.
Пейсък отпи от водката.
— Не сте ме виждали.
— Разбирам.
— Но как ще обясните откъде сте се сдобили с тази информация?
— Оставете това на мен — каза Бърн. След двайсетина минути един от информаторите му щеше да се обади в „Раундхаус“ и сведението щеше да се регистрира.
Видях го… оня, дето го търсите… видях го близо до Кобс Крит.
— Всички се борим в името на доброто — каза Пейсък.
— Още отрано в живота си избираме своето оръжие. Вие сте избрали пистолета и значката. Аз избрах кръста.
Бърн си даваше сметка, че на Пейсък никак не му е лесно. Ако се окажеше, че извършителят е Паркхърст, Пейсък щеше да опере пешкира за това, че е предложил на епархията на архиепископа да назначи човек, имал афера с тийнейджърка, на служба, осигуряваща му непосредствен достъп до, да кажем, още няколко хиляди такива.
От друга страна, колкото по-бързо хванеха молитвения убиец, толкова по-добре — не само за ученичките католички на Филаделфия, но и за самата църква.
Бърн стана от стола и се извиси над свещеника. Остави на бара десет долара.
— Бог да ви закриля — каза Пейсък.
— Благодаря.
Пейсък кимна.
— И между другото, монсеньор? — добави Бърн, докато обличаше палтото си.
— Да?
— Псалмът е сто и деветнайсети.94
47.
Сряда, 11:15 ч.
Джесика миеше чиниите в кухнята на баща си, когато той зачекна „темата“. Поначало в италиано-американските семейства обсъждането, дисекцията, сглобяването и разрешаването на всички важни въпроси се върши на едно-единствено място — в кухнята.
Днешният ден нямаше да е по-различен.
По инстинкт Питър грабна кърпата за подсушаване и се залости до дъщеря си.
— Как я караш напоследък? — попита, докато истинският разговор, който желаеше да проведе, се криеше под полицейския му език.
— Много добре — отвърна Джесика. — Качиаторето95 на леля Кармела ме подмладява. — За миг се изгуби сред пастелната носталгия по детството, прекарано в този дом, сред спомените за семейните сбирки с брат й през онези безгрижни години; за пазаруването преди коледа в „Мей Кампъни“, за мачовете на „Игълс“ на мразовития „Ветеране Стейдиъм“, за първия път, когато Майкъл се появи в униформа — горд, но и страшен.
93
Водка он дъ рокс (англ.) — водка с лед. — Б.пр.
94
Псалом 119 (стих 121) по Библията на Българската църква. — Б.пр.
95
Cacciatore — ястие, сготвено „по ловджийски“ — с домати, лук, чушки, гъби, подправки, а понякога и с вино. — Б.пр.