Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
— Бременна и капризна като розов пудел — каза Патрик.
— Кой месец е?
— Нея ако питаш, вече кара трета година. А реално — в осмия месец е. И е добила габаритите на хамър.
— Надявам се, че си й го казал. Бременните умират някой да им каже, че са огромни.
Патрик се разсмя. Джесика взе виното и бонбоните и ги постави върху малката масичка в преддверието.
— Чакай да донеса чаши.
Извърна се, но Патрик грабна ръката й. Джесика се обърна към него. Озоваха се лице в лице в тясното преддверие: миналото — между тях, настоящето — на кантар, мигът — проточил се напред.
— Внимавай, докторе, имам скрит пищов — каза Джесика.
Патрик се усмихна.
Няма ли някой да направи нещо? Мина през ума на Джесика.
Направи го Патрик.
Обхвана кръста й с ръка и я придърпа към себе си с твърд, но не принудителен жест.
Целувката им бе дълбока, бавна, идеална. В началото на Джесика й бе трудно да повярва, че целува у дома си някой друг, а не съпруга си. Но се утеши с мисълта, че Винсънт май доста леко бе преодолял тази задръжка с Мишел Браун.
Няма смисъл да се чуди човек кое е добро и кое — лошо.
Чувстваше се добре.
А когато Патрик я поведе към дивана във всекидневната, се почувства още по-добре.
42.
Сряда, 01:40 ч.
„Очо Риос“ — малкото барче с реге музика в Нордърн либъртис85 — отиваше към затваряне. Музиката на диджея служеше по-скоро за фон. На дансинга бяха останали само няколко двойки.
Завесата от висулки се размърда и оттам излезе друг мъж. Когато видя Бърн, лицето му светна.
Гонтлет Меримън наскоро бе превалил четирийсетте. През осемдесетте години бе достигнал висините с „Шампейн Поси“86 и в един момент притежаваше долепена къща на Сосайъти Хил и вила на плажа в щата Ню Джърси. Дългите му дредлокс, побелели отчасти още от двайсетата му година, бяха постоянно присъствие по клубовете на града, а така също и в „Раундхаус“.
Бърн помнеше, че по едно време Гонтлет притежаваше едновременно прасковен ягуар HJS, прасковен мерцедес 380 SE и прасковено BMV 635 CSI. Паркираше ги пред дома си в Диланси, та да побъркват белите хора с бляскавите си хромови тасове и ръчно изработените златни украшения с формата на листчета марихуана по капака на двигателя. Май и досега си оставаше почитател на този цвят: облечен бе в прасковен ленен костюм и прасковени кожени сандали.
Макар да бе чул клюката, Бърн се оказа съвършено неподготвен за призрака, в който Гонтлет Меримън се бе превърнал.
Имаше вид на човек, сполетян от всички възможни болести. Лицето и ръцете му бяха осеяни със саркома на Капоши87, а китките му стърчаха като жилести клонки от ръкавите на сакото. Човек очакваше бляскавият му „Патек Филип“ всеки момент да се изхлузи и падне.
Но Гонтлет все пак си оставаше Гонтлет. Мачо, стоик, лошо момче. И на този напреднал етап държеше светът да знае, че е пипнал вируса от иглата. След призрачното видение, което се устреми към него с разперени ръце, второто нещо, което Бърн забеляза, бе, че Гонтлет Меримън носи черна тениска с огромен бял надпис: НЕ СЪМ ШИБАН ГЕЙ!
Двамата се прегърнаха. Бърн имаше чувството, че ще строши Гонтлет в обятията си, сякаш е суха съчка. Седнаха на маса в ъгъла. Гонтлет повика сервитьор и поръча бърбън за Бърн, а за себе си — газирана вода.
— Ти да не си спрял да пиеш? — учуди се Бърн.
— Две години вече — каза Гонтлет. — Нали ги знаеш докторите?
Бърн се засмя. Гонтлет му бе до болка познат.
— Ей, пич — рече. — Навремето можеше да изсмъркаш централната линия на стадиона.
— И по цяла нощ ебях.
— На кого ги разправяш?
— Добре, де. Цял час, да кажем — захили се Гонтлет.
Двамата оправиха облеклото си и се отдадоха на приказки. Отдавна не се бяха виждали. Диджеят пусна някакво парче на Гето Прийст.
— К’во ше кажеш за това, а? — И Гонтлет размаха хилавата си ръка пред лицето си и хлътналия гръден кош. — Шибана работа, нали?
Бърн не знаеше какво да му отговори.
— Съчувствам ти.
Гонтлет обаче поклати глава:
— Своето съм си го взел. За нищо не съжалявам.
Отпиха от чашите. Гонтлет замълча. Знаеше правилника.
85
Район на север от Стария град Филаделфия. — Б.пр.
86
Ямайска банда, контролираща голяма част от търговията с марихуана в северната част на щата Ню Джърси. — Б.пр.
87
Кожен рак, който често се открива при пациенти със СПИН. — Б.пр.