Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Ченгето си е ченге, хайдукът — хайдук.
— Та на какво дължа удоволствието от вашето посещение, инспекторе?
— Търся един човек.
Гонтлет кимна. Дотолкова и на него му беше ясно.
— Едно говедо на име Диабло — каза Бърн. — Едро копеле, с татуировка по физиономията. Познаваш ли го?
— Да.
— Имаш ли представа къде мога да го намеря?
Гонтлет Меримън бе достатъчно отракан да не пита защо.
— Това на светло ли е, или на сянка? — заинтересува се Гонтлет.
— Сянка.
Гонтлет огледа бавно и продължително дансинга, за да придаде необходимата тежест на услугата, която се канеше да окаже.
— Мисля, че ще мога да ти помогна.
— Искам само да си поприказвам с него.
Гонтлет вдигна кльощава ръка:
— Ston a riva battan nuh know sun hat — рече на своя силен ямайски иатоа.
Бърн таеше смисъла. Две години в отдела за борба с младежките банди в един от най-престъпните градове на страната ти стигат да научиш поговорки от цял свят. Камъкът на речното дъно не знае, че слънцето е горещо.
— И тона оценявам — добави Бърн. Дори не си направи труда да предупреди Гонтлет, че трябва да си трае. Записа номера на мобифона си на гърба на една визитка.
— Няма защо — отпи Гонтлет от водата. — Всичко готви с къри.
Гонтлет се изправи малко несигурно на крака. Бърн не посегна да му помогне. Знаеше, че Гонтлет е горд. Гонтлет успя да запази равновесие.
— Ще ти се обадя.
Двамата отново се прегърнаха.
На вратата Бърн се обърна, откри Гонтлет сред клиентите и си рече: Умиращият човек знае какво е бъдещето му.
Та чак му завидя.
43.
Сряда, 02:00 ч.
— С мистър Еймис ли говоря? — запита сладкото гласче по телефона.
— Здравей, любима — отвърна Саймън с най-силния северен лондонски акцент, който можа да докара. — Как си днес?
— Благодаря, добре. С какво мога да ти бъда полезна тази вечер?
Саймън ползваше три фирми, предлагащи момичета на повикване. На „Стар Гърлс“88 се явяваше под името Мартин Еймис.
— Адски самотен се чувствам.
— Точно това ни е работата, мистър Еймис — отвърна му тя. — Лошо момче ли беше?
— Ужасно лошо — каза Саймън. — И заслужавам да ме накажат.
Докато чакаше момичето да дойде, Саймън огледа макета на първата страница на „Рипорт“ за следващия ден. Първа страница бе негова. И щеше да остане за него до залавянето на молитвения убиец.
Няколко минути по-късно отпиваше от чашата „Столичная“ и прехвърляше снимки от фотоапарата на лаптопа. Голям кеф е цялата ти техника да действа в синхрон и безпроблемно.
Появата на поредицата от образи на екрана ускори пулса му.
Досега не бе ползвал онази функция на дигиталния фотоапарат, която позволява да се прави поредица последователни кадри с едно щракване. Безупречна.
Оказа се, че разполага общо с шест кадъра на излизащия от празния парцел в Грейс Фери Кевин Бърн, плюс още няколко от музея „Роден“, направени с помощта на телеобектива.
Но нямаше снимка от среща с дилър на крек в някоя затънтена уличка.
Засега.
Затвори лаптопа, взе набързо душ и си сипа още няколко пръста „Столичная“.
След двайсет минути бе готов да отвори и си представи кой ще чака пред вратата. Както винаги, щеше да е руса, дългокрака и стройна. Щеше да е в карирана поличка, тъмносин блейзър, бяла блузка, три четвърти чорапи и мокасини. И щеше да носи ученическа чанта.
Наистина бе едно много лошо момче.
44.
Сряда, 09:00 ч.
— Каквото си поискаш — каза Ърни Тедеско.
Ърни бе собственикът на „Тедеско енд Сонс Куалити Мийте“ — малка транжорна в Пензпорт. Беше се сприятелил с Бърн преди няколко години, когато Кевин успя да спре една поредица от отвличания на камиони на фирмата.
Бърн се беше прибрал с намерението да се изкъпе, да хапне нещо и да събуди Ърни. В крайна сметка взе душ, седна на ръба на леглото, а когато се усети, бе станало шест сутринта.
Понякога тялото просто изключва.
Двамата се прегърнаха в стил „мачо“ — ръкостискане, крачка назад, силно потупване по гърба. Транжорната на Ърни бе затворена за ремонт. Когато си тръгнеше, Бърн щеше да остане сам в нея.
— Благодаря, брато — каза Бърн.
— Каквото поискаш, по всяко време и навсякъде — отвърна Ърни. Мина през огромната желязна врата и изчезна.
88
„Звездни момичета“ (англ.). — Б.пр.