— Представи си сега колко много хора се молят по света в този миг. Ще вземе ли Бог да си губи времето с неискрените?
— Няма.
Отивам по-близо до вратата:
— А нима искаш Бог да ти покаже презрението си в деня, в който ще грабне живите?1
— Не ща.
— Добре — отговарям. — На коя десетка си?
Минават няколко секунди, докато ми отговори. В тъмния параклис се налага да брои опипом.
Най-сетне отвръща:
— Третата.
— Почни отначало.
Запалвам и останалите молитвени свещи. Допивам си виното. Макар повечето хора да мислят обратното, ритуалите на светото причастие невинаги са сериозно тържествени — напротив, в ред случаи дават повод за радост и празничност.
Тъкмо да отворя уста, за да подсетя Теса, тя подхваща отново молитвата, но този път ясно, членоразделно и надъхано:
— Радвай се, благодатни Марио! Господ е с тебе…
Надали има по-прекрасен звук от девичата молитва.
— Благословена си ти между жените…
Поглеждам часовника си. Току-що превали полунощ.
— И благословен е плодът на твоята утроба, Исус…
Време е.
— Света Марио, Майко Божия…
Изваждам спринцовката от калъфа й. Пламъкът играе по иглата. Светият Дух е тук.
— Моли се за нас грешници…
Страстната седмица започна.
— Сега и на смъртния ни час…
Отварям вратата и влизам в параклиса.
Амин.
Първа част
„Мъртвите деца
не спомени,
а сънища ни дават.“
Томас Линч, „Начинанието“
1.
Понеделник, 03:05 ч.
Този час е добре познат на всички, които са го посрещали; час, в който мракът напълно сваля наметалото на здрача, а улиците опустяват и утихват; час, в който сенките се сливат в едно и се разтварят. Час, в който страдалците не вярват в настъпването на зората.
Всеки град си има такъв квартал, неговата си неонова Голгота.
Във Филаделфия той се нарича Саут Стрийт.
И в тази нощ, докато останалата част на Града на братската обич спеше, докато реките се вливаха безмълвно в морето, амбулантният търговец на плът се спусна по Саут Стрийт, сякаш бе сух, пърлещ вятър. Между Трета и Четвърта улица отвори тежка порта от ковано желязо, мина по тясната алея и влезе в частния клуб „Парадайз“. Неколцината пръснати из залата клиенти го видяха и моментално отвърнаха очи. Във втренчения му поглед съзряха портал към собствените си очернени души и усетиха, че и най-малкият контакт с него, дори за миг, би ги обременил с прекалено голямо познание.
вернуться
1
„После ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем“. — I Солуняни, 4:17. — Б.пр.
